Print

Питате ли се понякога защо татко толкова обича бира? Чудите ли се, докато заспивате, защо той се държи малко странно, след като е пил бира? Може би дори сте любопитни откъде идва бирата, след като очевидно не я дават кравите. Е, Грейси Пъркъл си задаваше
точно същите въпроси.
Един следобед Грейси попита:
– Мамо? Какво е това нещо, което пие татко?
– Кафе ли, мило?
– Не кафе. Кафето е гадно. Другото нещо, което е жълто и прилича на пиш.
– Грейси!
– Ти също казваш „пиш“.
– Да, когато говоря за гърнето. Но не се казва така, когато някой го пие.
Грейси се изкикоти. Майка ? беше заета с пералнята
и подхвърли, без да вдигне очи:
– Сигурно имаш предвид бирата, мило.
– О! – изписка Грейси. – Точно така. Бира. Винаги я дават по телевизията.
Тя нарочно заговори с по-дебел глас:
– „Една добра бира!“ „Мъжете знаят защо!“
После пак се изкикоти.
– Да не е нещо като пепси за глупави чичковци?
Госпожа Пъркъл се усмихна, но усмивката ? беше толкова немощна, че едно коте можеше да я изрита чак до Милуоки. Тя спря за момент и погледна през прозореца на пералното помещение. Облаците също приличаха на голяма купчина мръсно пране. Което съвсем не беше необичайно, представете си. Защото семейство Пъркъл живееха в Сиатъл.
Нали знаете какво означава да „ръми“? Това е все едно да вали, но толкова леко, че сякаш небето се по-ти. Е, Сиатъл е световната столица на ръмежа и през есента всичко се покрива с влажни сиви петна, сякаш целият град е някакво бебе, което първо са оставили с мокрия памперс, а после са го избърсали с вестници. А когато духа и остър вятър, както беше този ден, жителите
на Сиатъл се чувстват така, сякаш са попаднали
в евтин китайски ресторант: с евтини лампи, намусени
сервитьори, подгизнали оризови спагети и прекалено
зелени стени; и макар че във всяка курабийка
има тайнствено късметче, винаги разливат чая точно върху най-хубавия ви пуловер.
Госпожа Пъркъл явно се чувстваше по този начин, защото въздъхна, погледна превареното китайско фиде (или пълни памперси?) в небето и каза на Грейси:
– Ако искаш да разбереш повече за бирата, трябва да попиташ баща си.
Въпреки че носеше пухкави мекички чехли със зайчета, Грейси отиде на пръсти до хола. Татко ? гледаше
мача на новия плазмен телевизор и ако отборът на Университета на Вашингтон пак падаше, нямаше да е в настроение. Опа. Грейси чу една лоша дума, без да иска. Значи нашите пак падаха. Но Грейси с облекчение
откри, че в хола беше и чичо Мо, който беше дошъл на гости да гледа мача – и да изкърка няколко бири за сметка на баща ?, естествено.
Чичо Мо не се отнасяше много сериозно към спорта.
Представяше се за философ, ако знаете какво означава
тази дума. Беше завършил десетина различни университета, май не работеше много-много и беше пътувал до почти всички места, на които човек може да отиде, без да му отсекат главата. Госпожа Пъркъл го наричаше „куку“, но на Грейси ? беше симпатичен. Не я притесняваха нито лицето му, което приличаше на умивалник с мръсни чинии от снощи, нито мустаците
му, които приличаха на умряло врабче.
* * *
Грейси леко потупа господин Пъркъл по лакътя и срамежливо попита:
– Тате, може ли да ти опитам бирата?
– В никакъв случай – изръмжа баща ? през рамо, без да откъсва очи от екрана. – Бирата е за големи.
Грейси се обърна към чичо Мо, който се ухили и ? направи знак да се приближи, точно както подозираше.
Чичо Мо подаде своята кутийка и просто ей та-ка, зад гърба на баща си, малката Грейси Пъркъл изпи първата глътка бира в живота си.
– Гадост! – каза тя и се намръщи. – Колко е горчива!
– За да утолява жаждата по-добре, мило.
– Защо е горчива, чичо Мо?
– Ами защото се прави от хмел.
Грейси пак се намръщи. Не знаеше какво означава „хмел“, но ? звучеше гадно.
– Какво е хмел? – попита подозрително тя.
– Хмелът е един странен зеленчук, който дори вегетарианците
не ядат – обясни чичо Мо. – Фермерите изсушават цветовете на растението и ги използват, за да правят бира. Може би трябва да спомена, че се използват
само цветовете от женските растения, което сигурно обяснява защо мъжете толкова обичат бира. Инстинкт за чифтосване.
– Мо!
Чичо Мо не обърна внимание на бащата на Грейси и продължи:
– Във всеки случай, след като фермерите разбъркат
хмела с ечемик, бирена мая и вода и оставят смес-та да ферментира – тоест да изгние, – от нея се получава
вълшебен златен еликсир със силата да забавлява
масите, който е толкова вълнуващ, палав и освежителен,
че подема душата и я изстрелва чак до онова
магическо място, където, ако мога да перифразирам Бодлер, човешката суета се разтваря във вечността.
– Не говори такива глупости. Тя е на пет години.
– Почти на шест – обади се Грейси.
– В Италия и Франция всяко дете на възрастта на Грейси може да влезе във всяко питейно заведение, да си поръча бира и да я получи.
– Да, там са луди.
– Може да са, но в техните страни има много по-малко проблеми, свързани с алкохола, отколкото в разумната и безопасна Америка.
Господин Пъркъл измърмори нещо, преди отново да се взре намръщено в екрана на телевизора, където показваха поредната издънка на отбора на Университета
на Вашингтон. Чичо Мо извади още една бира от хладилника и я вдигна, така че Грейси да я разгледа по-добре.
– Бирата е открита в древния Египет – продължи той.
– Където са мумиите ли?
– Точно така, макар че според мен няма връзка. Или поне се надявам да няма. Работата е там, че древните
египтяни са можели да изобретят и лимонадата, но вместо това са открили бирата.
Докато Грейси размишляваше по този въпрос, чичо Мо издърпа металното пръстенче на кутийката. Чу се изщракване, последвано от свежо съскане и малко пяна. Чичо Мо отпи голяма глътка, избърса пяната
от трагичните си мустаци и продължи:
– А като стана дума за изобретения, знаеш ли, че консервените кутии са изобретени през 1811-а, а отварачките
за тях – чак през 1855-а? Невероятно, но факт. В продължение на четирийсет и четири години
гладните граждани са били принудени да използват чук и длето, за да отварят консервите. Добре, че поне бирата по онова време не се е продавала в кутийки, нали така?
Точно в този момент обявиха прекъсване на мача и господин Пъркъл стана и отиде до тоалетната. Може би и вие сте забелязали, че от бирата и най-големите мъже започват да пишкат като палета.
– А знаеш ли за прочутата готвачка Джулия Чайлд? Когато заминала за Париж през 1948-а, тя взела със себе си и един кашон американска бира. Френската прислужничка никога не била виждала бира в кутийки,
така че се опитала да хвърли празните в тоалетната.
Естествено, тоалетната се задръстила. Водопроводчикът
работил три дни и три нощи, докато я отпуши.
Грейси се засмя. По пода на хола се търкаляха сума ти празни кутийки и тя си помисли, че сигурно ще бъде забавно да ги хвърли в тоалетната. Или пък не? Трябваше да го обмисли по-внимателно.
Чичо Мо отново подаде бирата си на Грейси. Тя се поколеба, но каквато си беше любопитна и палава, в крайна сметка изпи още една глътка. Този път не каза, че е гадно, но бирата ? се стори все така горчива.
– Чичо доктор сигурно няма да ти каже това – освен
ако не е ирландски чичо доктор, естествено, – но бирата всъщност има някаква хранителна стойност. Китайската дума за бира буквално означава „течен хляб“.
Чичо Мо спря и отпи още една глътка, преди да продължи.
– Дори най-скапаната бира от супермаркета съдържа
комплекс от шест витамина: тиамин, рибофлавин,
пантотен, пиридоксин, биотин и… а, да, цианокобаламин.
Можеш ли да кажеш „цианокобаламин“?
– Цано… цино… циобалимин.
– Добре, горе-долу е така. И шестте са от семейството
на витамин В, но нямам никаква представа по какъв начин са полезни за здравето.
Грейси не се интересуваше от здравословните ефекти на витамините. Според нея витамините бяха дори по-гадни на вкус от бирата.
– Слушай какво – прошепна чичо Мо. – В понеделник
ще кажем на майка ти, че ще те водя в парка „Удланд“. Вместо това тайно ще отидем с автобуса до пивоварната „Редхук“. Там има екскурзия, така че ще видиш точно как се произвежда бирата. Ще бъде много
полезно за образованието ти. А след екскурзията ще те вкарам в бара и ще погледаме как барманът пои маймунките. По-интересно е от зоопарка.
Грейси изтича навън, като буквално се оригваше от вълнение (или от бирата). Рожденият ? ден толкова се бавеше, че вече беше започнала да се тревожи да не стане тийнейджърка, преди да навърши шест. Но сега имаше нещо ново, което да очаква съвсем скоро.

Print