Print

1. Прага


Туристът мразеше Прага. Беше идвал няколко пъти и всеки път времето беше отвратително, така че той не можеше да си обясни кога правеха всички снимки за пощенските картички, безплатните списания на авиокомпаниите и сайтовете за резервации, на които се виждаше „Златна Прага“ с богатите, дълбоки цветове на покривите и небето. Когато пристигна в града, небето беше сиво, както обикновено. Валеше хладен, неприятен дъжд. Туристът взе такси от летището и подаде на шофьора лист от бележника си, на който беше написал името и адреса на хотела, защото не беше сигурен дали може да ги произнесе правилно.
Хотелът беше малък, в реставрирана къща в един от хубавите квартали на Прага. Докато пътуваха, туристът гледаше през прозореца, но не видя нищо хубаво. Срещу входа на хотела, от другата страна на улицата, имаше широко стълбище, на което бяха подредени бронзови статуи на хора. Хората бяха обърнати към хотела и го гледаха обвинително.
Туристът се регистрира, остави единствената си пътна чанта в стаята си и отново излезе. Продължаваше да ръми.
Прочутият мост със статуите беше в ремонт. Половината от него беше покрита със строително скеле, върху което беше опънат найлон. Зад найлона се виждаха работници, които сменяха настилката или пушеха цигари. Пред всяка от останалите статуи имаше голяма група от хора, които се опитваха да се снимат пред нея, без да хванат в кадър и останалите. Пред една от статуите, която явно беше по-интересна, имаше още повече хора, които чакаха на опашка, за да си направят снимката, потропваха от студ и се опитваха да стоплят ръцете си, като дишаха върху тях. Туристът имаше фото-апарат, но го използваше рядко.
Край реката духаше силен студен вятър, така че той измина разстоянието до следващия мост и се върна по него на другия бряг, където беше хотелът му. По кратката отсечка имаше колонада с магазинчета за сувенири. Продавачите бяха излезли отпред, но не се опитваха да привличат клиенти, а отегчено разговаряха помежду си. Двама от тях говореха на родния му език и когато ги чу, туристът неволно се сви.
Следвайки указателните табели, той намери долната спирка на фуникулера и го използва, за да се изкачи на върха на хълма. От там се виждаше съседният хълм, на който беше историческата част на Прага със замъка и всичко останало, но туристът вече ги беше посещавал и нямаше желание да го прави отново. Вместо това той мина по една алея през сивата гора, където от листата на дърветата върху главата му падаха тежки студени капки, и стигна до неголямо метално съоръжение, което приличаше на умален модел на Айфеловата кула. В основата му имаше поляна, на която хора на всякаква възраст съсредоточено играеха на топчета по двойки. Туристът никога не беше виждал тази игра и се спря, за да ги погледа, но не успя да разбере какви са правилата и изгуби интерес. За да не се връща по същия път, той се спусна пеша по стръмните алеи и така случайно попадна на една малка, запусната къща в гората, която работеше като художествена галерия. Той плати входната такса на едно момиче, което не говореше никакъв друг език освен чешки, и влезе.
Галерията беше извънредно тясна и се състоеше от няколко етажа, на всеки от които имаше само по една стая, свързани със скърцащо спираловидно стълбище. Всички стени, включително и на стълбището, бяха плътно покрити с картини, нарисувани с ярки маслени бои. Всички картини бяха на един и същ художник, който обичаше огненочервено, тъмновиолетово, яркооранжево и други подобни цветове. Самият художник се виждаше почти на всяка картина, защото чертите на мъжките персонажи в тях бяха едни и същи. Чертите на женските персонажи също бяха едни и същи, така че моделът за тях сигурно беше жената на художника. Картините изобразяваха приказни сюжети, в които например жената на художника, приела формата на горски дух, спеше в гигантска цветна пъпка, а самият художник, приел формата на кентавър с неправдоподобно развита мускулатура, я гледаше в захлас. Заглавията на картините също бяха извънредно странни и туристът си записа някои от тях в бележника си. На най-дол-ния етаж имаше кани за кафе и чай и пластмасови чашки за посетителите, както и дебела папка с вестникарски изрезки, които показваха как художникът – в истинския живот – се среща с други хора на изкуството и политици.
Туристът излезе от галерията и се върна до хотела си. Беше настинал. Намери аптека зад ъгъла и си купи лекарства за настинка, а после влезе в един магазин за хранителни стоки, в който работеха само виетнамци, и си купи бутилка абсент. Качи се в стаята си, взе горещ душ, преоблече се и изпи лекарствата. После си наля известно количество абсент в чашата за четка за зъби от банята и го изпи без лед и без никакви специални приготовления. Когато се пиеше по този начин, абсентът си беше най-обикновен, макар и доста силен, алкохол.
Туристът отвори бележника си и много внимателно разгледа стаята, като си отбелязваше разни неща. Стаята не беше нищо особено. Докато мислеше какво изобщо можеше да се напише за този хотел, той изпи още две чаши абсент и перспективата да се облече и отново да излезе, за да вечеря навън, започна да му се струва съвсем неприемлива. Той си изми зъбите и си легна.
Събуди се след няколко часа, абсурдно рано по местното време. Идеята за хотелската рецензия се беше появила в главата му през нощта, както често се случваше. Той отвори лаптопа си и написа историята от името на остроумен измислен герой – частен детектив с ексцентрични навици и неустоим чар, – който обикаляше целия свят в търсене на следи от някакви приказни същества, които туристът си представяше като жената на художника от картините в малката галерия в гората, но не ги описа. Не ще и дума, Прага беше едно от най-често посещаваните ловни полета на фантастичния детектив и той винаги отсядаше именно в този хотел заради близостта му с няколко места в града, на които често се случваха необясними феномени. Информацията за хотела – точен адрес, брой на стаите и други подобни – беше дискретно вмъкната в историята на преследвача на приказни същества.
Туристът прочете рецензията си още веднъж и реши, че е доста сполучлива. Пишеше десетки подобни текстове на година и почти никога не допускаше грешка в преценката си. Той се свърза с туристическия сайт, за който работеше на свободна практика, и използва паролата си, за да изпрати новата си рецензия. Редакторът му щеше да я прочете няколко часа по-късно, а след това щеше да я публикува на сайта, където потребителите можеха да ? поставят оценка или да добавят коментари. Още на същия ден или най-късно на следващия туристът щеше да получи хонорара за рецензията по сметката на международната си дебитна карта, като имаше и опция за бонус, ако статията донесеше определен брой уникални посещения на туристическия сайт. Разходите за престоя на туриста в този хотел също щяха да се поемат от работодателите му, но с бартерите се занимаваше друг отдел и той не беше съвсем сигурен как точно се случва това.
Туристът отвори секцията за поръчки, където бяха изброени всички други хотели, които вече имаха сключен договор с туристическия сайт и очакваха някой от рецензентите да ги посети. Трябваше да продължи към Виена, което не представляваше особено предизвикателство, защото в списъка за поръчки имаше осем виенски хотела. Туристът си направи резервация, излезе от профила си и прекъсна връзката с интернет. Часът вече беше осем и той слезе в ресторанта на хотела, за да закуси.
Единствените други хора в ресторанта на хотела бя-ха млада двойка. Разглеждаха карта и пътеводител на английски, но говореха на някакъв славянски език и се усмихваха постоянно. Жената беше между двайсет и пет и трийсетгодишна, със светла коса и тъмни очи. Мъжът беше на трийсет и няколко години, но имаше от онези момчешки лица, които почти не издават възраст-та. Беше облечен със спортни дрехи от добри световни марки и туристически обувки, с които можеше да се изкачи планински връх. В чинията на жената имаше почти само плодове, а в неговата – остатъци от високопротеинова закуска.
Туристът си взе бъркани яйца, сирене, препечена филийка, маслини и домат. После седна на известно разстояние от другите двама, които му се усмихнаха за добро утро, усмихна се в отговор и започна да се храни. Двамата продължиха да разговарят на своя език, но от интонацията и жестовете им туристът си помисли, че по-скоро се върнаха към обсъждането на плана за деня, отколкото, че започнаха да обсъждат него самия.
Туристът имаше известна представа какъв е техният план за деня. Бяха пристигнали в Прага вчера, както и самият той, но с друг полет. Бяха се регистрирали в хотела и след това бяха разгледали по-новата част на града от другата страна на реката, за да си оставят по-интересната стара част за втория ден, в който щяха да имат повече време.
През прозорците на ресторанта, които гледаха към стълбището с бронзовите статуи, се виждаше и малко небе. Небето не беше толкова сиво, колкото вчера. Мо-же би слънцето щеше да се покаже, така че младата двойка щеше да има възможност да си направи няколко снимки от онези, които представяха Прага в по-доб-ра светлина.
Туристът не мислеше да излиза. След като двамата други гости излязоха от ресторанта (мъжът му каза довиждане на английски, а жената само му кимна и се усмихна разсеяно), той стана и си наля чаша кафе, въпреки че имаше чувствителен стомах и рядко пиеше кафе преди обяд.
Още преди да го довърши, стомахът му се разбунтува. Той се качи в стаята си, за да използва тоалетната, като почти тичаше последните няколко крачки.


Print