Print

На Джон, разбира се,
както и на Стивън Ф. О’Локлин-младши


1


Моли Крейн се показа на отворената врата на кабинета на Джеси.
– Началник Стоун? Дойде един частен детектив от Бостън.
– Покани го да влезе – отвърна Джеси.
– Детективът е жена – уточни Моли.
– Още по-добре – каза Джеси.
Моли се усмихна, отстъпи встрани и в кабинета влезе Съни Рандъл. Носеше сламена чанта през рамо и бе облечена в зелена тениска без ръкави, бели панталони и маратонки в подходящи цветове.
– Еха – възкликна Джеси.
– „Еха“ ми харесва – отвърна Съни и седна.
– „Еха“ е самата истина – каза Джеси. – Сигурно не е лесно да се напъхаш в тези панталони.
– За кого? – попита Съни.
Джеси се усмихна.
– Да затворя ли вратата? – предложи той.
– Не – отговори Съни. – Всъщност идвам по работа.
– Човек не може само да работи.
– Друг път ще решим този въпрос – обеща Съни.
– Звучи окуражаващо – каза Джеси.
– Това е целта – отвърна Съни. – Знаеш ли за някаква малка религиозна организация в Парадайз, наречена „Обновление“? Или „Братството на обновлението“.
– Аз съм началник на полицията – отбеляза Джеси. – Всичко знам.
– Точно затова съм дошла при теб – усмихна се Съ-ни. – Разкажи ми за това „Обновление“.
– Къщата им е до пристанището. Хубава сграда, собственост на един от старейшините. Всички живеят в нея в нещо като комуна, която се управлява от така наречения патриарх. Патриархът е на около четирийсет години, с посивяла коса, която според Моли е боядисана.
– Боядисва се в сиво? – попита Съни.
– Така казва Моли. Но там има и няколко така наречени старейшини, които сигурно са на твоите години.
– Ей – каза Съни.
– Имам предвид, че не са кой знае колко стари – уточни Джеси.
– А, добре – каза Съни.
– Останалите са предимно хлапета – завърши Джеси. – Но доколкото мога да преценя, всички са достатъчно големи, за да правят каквото си искат.
– И какво правят?
– Проповядват, раздават листовки, обикалят от врата на врата и събират пари.
– В какво по-точно вярват?
– В обновлението – отговори Джеси.
– И какво означава това, дявол да го вземе?
Джеси се ухили, преди да отговори:
– Означава да се върнат към първоначалния смисъл на християнството. Поне както те го разбират. Мир, любов, такива работи.
– Брей – каза Съни. – Опасна работа.
– И още как – съгласи се Джеси. – Всички в града ги мразят и искат да ги изгоня.
– Но ти не го правиш.
– Не са извършили престъпление – сви рамене Джеси.
– Тогава защо се оплакват от тях?
– Ами не са като нас – обясни Джеси. – И изглеждат малко мърляви.
– Проповядват ли на улицата?
– Да.
– Това понякога дразни – отбеляза Съни.
– Така е – съгласи се Джеси. – Всъщност винаги дразни, но не е незаконно.
– А ти се придържаш към Конституцията? – попита Съни.
– Аз съм от старата школа – потвърди Джеси.
– Градският съвет одобрява ли?
– Не, не мисля – отвърна Джеси.
– Но всъщност не те интересува дали градският съвет одобрява или не? – уточни Съни.
– Не особено – каза Джеси.
Двамата замълчаха за момент. Беше приятно да помълчат.
– Интересно ли ти е защо те разпитвам? – обади се Съни след малко.
– Аха.
– Но не чак толкова, че да попиташ? – продължи тя.
– Бях сигурен, че ще ми кажеш – отговори той.

2


Симпсън Куфара караше патрулната кола на полицейското управление в Парадайз по шосето на дигата към полуострова. Слънцето ярко се отразяваше в открития океан от дясната му страна и закътаното пристанище от лявата му страна. Беше убеден, че океанът отразява слънцето по-ярко от водата в пристанището, но Джеси винаги му се смееше, когато чуеше да изрича това наблюдение, ето защо той вече го премълчаваше. И все пак продължаваше да си го мисли.
Беше в сутрешната смяна, от седем до два следобед, в източната половина на града, разположена покрай брега. Артър Ангстром беше в западната половина.
Беше дванайсет на обед. Той видя един кадилак ескалейд, паркиран накриво до шосето в края на дигата. Симпсън спря зад него и излезе от патрулката. Големият автомобил беше празен, на таблото не се виждаха ключове. Куфара пробва да отвори вратата. Беше отключена. Той влезе в колата и седна на шофьорското място. Отвори жабката. Талонът беше на името на Питър Огньовски. Той намери копчето в жабката, с което се отваряше багажникът. После излезе от колата и погледна в багажника.
Вътре имаше труп.
Отзад главата му беше почерняла от засъхнала кръв. Куфара провери пулса на врата на мъжа. Нямаше пулс. Кожата му беше студена на пипане. Куфара се върна в патрулката и се обади в централата.
– Моли? Обажда се Куфара. Намерих труп в багажника на един джип кадилак в края на дигата до полуост-рова.
– Да пратя ли линейка? – попита Моли.
– Сигурен съм, че е мъртъв, но няма лошо. Къде е Джеси?
– Излезе – отговори Моли. – Когато се върне, ще го изпратя.
– Добре.
– Знаеш ли кой е? – попита Моли.
– Колата е регистрирана на Питър Огньовски. Но не знам дали трупът е на Питър.
– Не го ли претърси?
– Не.
– Разбирам те – каза Моли. – Готово, пътуваме към теб.
Първият, който пристигна, беше Артър. Той спря пат-рулката си зад колата на Куфара, излезе и се приближи до багажника на кадилака.
– Главата му отзад е на кайма – отбеляза Артър.
– Предполагам, че там са го гръмнали – каза Куфара.
– Отлична детективска работа – одобри Артър.
Симпсън се ухили.
– Само че не видях изходна рана – добави той.
– И какво?
– Нищо, просто казвам – сви рамене Куфара.
Откъм Парадайз се разнесе вой на сирена.
– Претърси ли го? – попита Артър.
– Нали си имаме хора за тая работа?
– Естествено, щатският съдебен лекар ще опише всичко.
– Тогава защо да не оставим той да го свърши? – попита Куфара. – Освен ако ти не държиш.
– Да го претърся ли?
– Аха.
– Нека да оставим човека да си върши работата – отговори Артър.
Сирената затихна. Линейката спря зад техните коли и от нея слязоха двама парамедици. Единият беше жена. Казваше се Ани Лопес.
– Какво имаме тук? – попита тя.
– Прилича на убийство – отговори Артър.
– Освен ако не се е застрелял сам в тила, а после се е качил в багажника и го е затворил отвътре – отбеляза Куфара.
– Така ли го намери? – попита Лопес.
– Аха.
Двамата медици отидоха да огледат тялото. Ани опи-па гърлото и сложи длан на устата му. После вдигна дясната му ръка и я пусна да падне.
– Съвсем е изстинал – отбеляза тя.
– Значи наистина е мъртъв – каза Артър.
– Най-често така става – съгласи се тя. – Когато си мъртъв.
Другият парамедик се казваше Ралф.
– Намери ли ключовете от колата? – попита той.
– Не.
– Тогава как отвори багажника? – попита Ралф.
– Колата беше отключена – отговори Куфара. – Отворих го отвътре.
Ани тихо се засмя.
– Еха – отбеляза тя.
– Специално полицейско умение – обясни Куфара.
По дигата отново се разнесе вой на сирени.


3


– Една от девойките в „Обновление“ се казва Черил Демарко – започна Съни. – Току-що е навършила осемнайсет, а родителите ? ми поръчаха да я измъкна от там.
– Независимо какво е нейното желание? – попита Джеси.
– Обясних им, че ако тя не иска да си тръгне, няма кой знае какво да направя – отговори Съни.
– И?
– И те ме попитаха дали не познавам някой, който може да я измъкне насила.
– Разбира се, че познаваш.
– Казах им, че не познавам – отвърна Съни.
– Благородна лъжа – отбеляза Джеси.
Съни се усмихна.
– Точно така. Но реших, че предпочитам да не участвам в заговор за отвличане.
– Ще имам родителите предвид, ако момичето вземе, че изчезне – каза Джеси.
– Те не бяха особено настоятелни – уточни Съни. – Просто ме помолиха да я намеря и да поговоря с нея.
– „Обновление“ не е някаква тайна секта – изтъкна Джеси. – Как така не могат да я намерят сами?
– Мисля, че ги е страх от цялата история – отговори Съни.
Джеси кимна.
– Как смяташ, дали в „Обновление“ има нещо опасно? – попита тя.
– Не.
– Но хората по принцип се страхуват от неща, които не разбират.
– Аха.
– Знаеш ли какво още си мисля? – попита Съни.
– Не – отговори той. – Не знам.
Съни му направи физиономия, преди да продължи:
– Мисля, че ги е страх от момичето.
– Физически?
– Не – поклати глава Съни. – Мисля, че ги е страх тя да не им се разсърди.
– Бих предположил, че тя вече малко им се сърди – отбеляза Джеси.
– Имаш предвид, след като е избягала от къщи и е влязла в религиозна секта?
– Струва ми се, че в това може да се разчете известен гняв.
– Нещо като бунт? – попита Съни. – Да, предполагам. А може би момичето има основания.
– Може би – съгласи се Джеси.
– Много ми помагаш, да знаеш.
– Опитвам се – каза Джеси.
– Добре, как да намеря тази секта?
– Къщата е точно до „Сивата чайка“ – обясни Дже-си. – Ще те закарам.
Съни си погледна часовника.
– Боже мой, как лети времето! – възкликна тя. – Вече е време за обяд.
– Искаш ли да обядваме? – попита Джеси.
– Нали къщата и без това е до „Сивата чайка“.
– Точно така – потвърди Джеси.
– Можем да обядваме, а после да отидем до къщата на „Обновление“.
– Спайк работи ли на обед? – попита Джеси.
– Спайк не става толкова рано – отговори Съни. – Но и ние двамата сме достатъчни.
– Интересно, че се появи тъкмо навреме за обяд – отбеляза той.
– Стремя се да улучвам точния момент. Имаш ли нещо против?
– Не – отговори Джеси. – Дори ми харесва.






Print