Print

Посвещавам тази книга
на моя незаменим агент Ноа Люкман.
Единствено благодарение на неговата
настойчива последователност
тя се появи на бял свят


Предговор

Онзи, който може да осмисли страха си,
ще бъде винаги в безопасност.
Дао Дъ Дзин


Днес ние сме нация, обляна в страх. А само допреди няколко години ни се струваше, че възможностите пред нас са безкрайни. Работните ни места като цяло бяха сигурни, банките бяха стабилни, всички можехме да разчитаме на непрестанния икономически растеж на нашето общество, за да осигурим собственото си бъдеще и това на децата си. Преобладаващото усещане беше за стабилност, просперитет и надежда. И най-важното, чувствахме се неуязвими за външна атака и уверени, че нашите граници никога няма да бъдат нарушени.
Шокиращите събития от 11 септември обаче възвестиха нова ера. Ние не само бяхме грубо разтърсени от една ужасяваща и трагична реалност, но и внезапно лишени от чувството на защитеност в собствената ни родина. Оттогава страхът стана неотменна част от нашето всекидневие. През месеците, последвали 11 септември, всеки ден проверявахме дали равнището на терористична заплаха е червено или само оранжево. Дали терористите няма да нанесат пореден удар? И когато това стане, дали самите ние ще бъдем в безопасност?
После дойде войната в Ирак, предизвикала по-нататъшни социални трусове, страхове, обществени разногласия и усещане за загуба. Този период на турбулентност в национален и международен план продължава до ден-днешен. Понастоящем много от опорите, на които някога разчитахме за своята сигурност, са ни отнети. Светът сякаш се е обърнал с главата надолу. Живеем във времена на криза.
Китайският йероглиф за „криза“ обаче означава и „възможност“. Когато чувството за сигурност ни е отнето, когато не знаем накъде да се обърнем, значи моментът е пълен с неочаквани възможности за изключителен растеж, нови открития и дори личностна реализация. Сега ние сме принудени да подложим на преоценка живота си. Основните въпроси, на които трябва да си отговорим, са: „На какво всъщност мога да разчитам? Къде е моята истинска сигурност? Как да започна отначало? Какво действително ми е необходимо, за да живея така, че да се чувствам удовлетворен?“ Тези въпроси са основополагащи, те са съставките на един пълноценен живот. Когато нещата вървят добре, ние може и да не им обръщаме внимание. Но във време на криза сме длъжни да се борим с тях всеки ден.
Ето защо от първостепенна важност е да спрем за момент и да намерим яснота и сила срещу страха. Защото, ако се вслушваме във фалшивите му послания, лесно можем да им се поддадем. Всъщност реалната опасност, пред която сме изправени понастоящем, не е да изгубим доходите, дома или безопасността си. Нашият истински враг – терорист номер едно – е страхът, който носим в себе си.
Ние трябва да разберем какво представлява страхът, как и защо възниква той и как можем да го надвием, да се освободим от него. Ако постигнем това, ако отслабим страха, ще можем да огледаме ситуацията, в която се намираме, от най-добрата гледна точка, като мобилизираме огромните си вътрешни ресурси за справяне с всичко, което животът поднася. Ще можем да впрегнем вътрешно присъщите на всеки човек смелост, творчество и мъдрост и да се оставим да ни водят.



КАКВО Е СТРАХЪТ?

Твърди се, че човек изпитва само две емоции: любов и страх. Парадоксално е, че някои се боят от любовта, докато страхът ги кара да се чувстват в безопасност. Много от нас разчитат на страха и смятат, че той ни пази. Хващайки се за страха си, ние се чувстваме едва ли не по-добре. Същевременно ни се казва, че е опасно да се доверяваме, че любов-та отслабва защитните ни сили. Ето как действа страхът: предизвиква объркване. Страхът се храни с лъжи. Той отслабва имунната ни система, разрушава присъщото ни чувство на увереност и вътрешен комфорт, изкарва ни от релсите, превръща ни в лесна плячка на онези, които целят да ни обсебят или да ни нападат по различни начини. Страхът подхранва чувството на самоненавист. В своята крайна форма – параноята – страхът може да зарази всеки аспект на нашето битие, разяждайки в самата им сърцевина взаимоотношенията ни с околните и заличавайки естествената любознателност, палавост, радост и любов към живота, с които се ражда всеки от нас.



КОГА И КАК ВЪЗНИКВА СТРАХЪТ

Когато сме обхванати от страх, обикновено не знаем как да постъпим, не разполагаме със средства и техники за неговото преодоляване. Пристъпите на паника, всякакви натрапчиви импулси, обсебености и други форми на ирационално поведение се проявяват спонтанно. Страх възниква и при емоционални връзки – тогава, когато се чувстваме уязвими или, обратното, когато нещата вървят добре. Някои си внушават, че не заслужават да бъдат щастливи, да имат интимна връзка; боят се, че може да изгубят любовта, която са открили. Други се страхуват от болести, от смърт-та или просто от това да бъдат себе си. Животът, който водим, може да ни се струва неистински и ние понасяме последиците от това по много и различни начини. Всъщност причините за огромния брой индивиди в света, развиващи зависимости от алкохол, антидепресанти и всякакви други наркотици и проявяващи склонност към саморазрушително поведение, могат да бъдат пряко отнесени към въздействието и последиците от страха.
За да преодолеем страха, е нужна практика. Едно е да осмислим с разума си какво ни вреди; съвсем друго – да знаем как да се отървем от страха в живота си. Тази книга ще ви покаже как. Противно на широко разпространеното мнение то не е и никак трудно! Просто е нужна воля, за да направим стъпки в нова посока и да видим света с други очи. Истината е, че страхът е малодушен тиранин: достатъчно е да се обърнем с лице към него, и той подвива опашка. И когато постигнем готовност за действие, разбираме, че онова, което някога ни е изпълвало с ужас, лесно можем да разбием на пух и прах.



СИЛАТА НА ЛЮБОВТА

Наред с принципите на възникване и проявленията на страха настоящата книга изследва и неговата противоотро-ва: природата и силата на любовта. Повечето хора не знаят какво всъщност е любов. Често пъти за любов приемаме влюбването, привързаността или зависимостта от другия. От настоящата книга ще разберете как да различавате истинската от фалшивата любов. Всъщност същите упражнения, които ни помагат да преодолеем страха, позволяват и на любовта да разцъфти, докато изпитването на любов разпръсва страха. Любовта и страхът са двете страни на една и съща монета.
Изследвайки естеството на любовта, ще се запознаете с нейните дела, ще се научите да упражнявате, вместо са-мо да изпитвате любов. Ще получите насоки и уникални упражнения, които способстват за едно оздравително, безстрашно житейско поведение, каквото и да се случи.
Съчетаващи ученията на Изтока и Запада, настоящите страници съдържат психологически, духовни и практически съвети за активиране на вашите необятни вътрешни ресурси за ефективно справяне с всякакви видове предизвикателства. От тях ще разберете как да отключите своята вътрешна съкровищница и да живеете с изначално присъщата ви сила, кураж и добра воля.
Всяка от главите, включени в Първа част, изследва един от седемте принципа за спокойствие на духа, като ви учи как да преодолявате съответната форма на страх, трансформирайки я в източник на кураж и сила. Наред с обсъжданията и представените случки от реалния живот книгата съдържа и оригинално съставени упражнения, които са едновременно прости, приятни за изпълнение и въздействащи. Ще ги откриете в отделни глави, а също и под формата на задание за самостоятелна работа в Трета част. С редовното им изпълняване тези упражнения постепенно ще се превърнат в част от вашето всекидневие и ще видите как страховете ви постепенно отслабват, докато изчезнат напълно.
Важно е да изпълнявате упражненията в тази книга всеки ден, макар и за малко, за да разчупите вредящите ви поведенчески стереотипи. Тези упражнения и процедури са внимателно разработени след дългогодишни изследвания, опити и наблюдения. Техниките са предназначени да възстановят вашата вътрешна свобода, както и естествено присъщите ви мъдрост, кураж и изобретателност. Изпълнявайки ги, вие ще си възвърнете онова, което изначално ви принадлежи: вътрешното ви чувство за безопасност, душевен комфорт и вяра в себе си, в околните и в самия живот.
Всяка от главите завършва с една универсална истина, която помага да се преодолее страхът и събужда куража. Тази истина, представена в едно изречение, може да бъде възприета на практика. Запомнете я, медитирайте нея, живейте с нея във всекидневието си. Когато ви сполети нещастие, припомнете си тази универсална истина и я приложете към конкретната ситуация. Оставете я да измести страха, който изпитвате. Тези истини са могъщо въздействащи максими, черпещи от мъдростта на вековете. Те изместват и най-мрачните прокоби, имунизирайки човека срещу мрачните очаквания, породени от страха. Важно е да ги изпробвате на практика във всекидневието си. От вас не се иска да им вярвате сляпо, а да изследвате живота и да се доберете до истината сами.
Между многото похвати и техники, съдържащи се в тази книга, са: освобождаването, силата на избора, интуитивното познание, превръщането на болката в сила, воденето на диалог с вътрешни гласове, изтръгването от чуждия контрол, преодоляване на нуждата да контролираме другите, постигането на концентрация, внимание, а също и начините за развитие на благодарно съзнание.
Предприемайки това пътуване, бъдете любознателни, целеустремени и без предразсъдъци, за да можете сами да вкусите постигнатите резултати. Нужен е кураж, за да отворите вратата, да пуснете светлина, да видите колко е лесно всъщност да прогоните мрака на страха от живота си. Нужен е кураж, за да тръгнем към непознати страни, но идва време, когато повече не можем да останем там, където сме били – под облака на страха. Идва момент, когато сърцето се бунтува, съзнанието се разтваря и вие си припомняте едно местенце вътре, където няма страх. След това изведнъж всичко става възможно. Всеки ден се превръща в едно вълнуващо приключение. Целият свят се обръща на-опаки.



ПЪРВА ЧАСТ

Седемте принципа за спокойствие на духа

ВЪВЕДЕНИЕ

Лице в лице със страха


Един ден земетресение разлюляло будистки храм. Земята се разлюляла, сградата рухнала, монасите изпаднали в ужас. Струвало им се, че сякаш е дошъл краят на света, но учителят по дзен спокойно ги повел към кухнята – най-здравата част от храма.
Когато земетресението престанало, учителят казал:
– Имахте възможност да видите как се държи последователят на дзен в кризисна ситуация. Аз не изпаднах в паника. Знаех какво става и как трябва да постъпя. Заведох ви в кухнята, което беше добро решение, понеже всички оцеляхме без всякакви наранявания. При все че запазих самообладание обаче, аз се чувствах леко напрегнат – може би забелязахте, че изпих голяма чаша вода, нещо, което обикновено не правя.
Един от монасите се усмихнал, но не казал нищо.
– Защо се усмихваш? – попитал учителят.
– Това не беше вода – отвърнал ученикът. – Беше голяма чаша соев сос.
Когато земята се разлюлее, всеки изпитва страх. Страхът ни връхлита по различни начини, засяга тялото ни, ума и сърцето ни. Страхът се усеща като емоционално състояние, ускорен пулс, изпотяване, тръпки, забързано дишане или като усещане за ужас и обреченост. Има моменти, когато – подобно на онзи учител по дзен – ние дори не си даваме сметка за страха си, държим се странно, не сме в състояние дори да различим вода от соев сос.
Ужилването на страха е като ухапване на змия – изпълва ни с отрова, парализира сетивата ни, блокира способностите ни да разбираме собствените си действия. Затова познаването на страха и освобождаването от него са умения, които следва да се практикуват всеки ден. Колкото повече упорствате, толкова по-лесно става и по-малко застрашени се чувствате. След като победите страха, ще усетите как ви обзема яснота и спонтанно се досещате как да постъпите. Всъщност това ви помага да избегнете многото негативни последици, които иначе биха се проявили. Ако вече е възникнала опасна ситуация, можете да намалите въздействието ? и да се успокоите, стига да знаете как да побеждавате страха, вместо да се оставите да ви завладее и да диктува постъпките ви. От друга страна, ако допуснете страхът да се разрасне, може да се окаже, че сте раздули дребния проблем в голяма беда или че дори сте си навлекли сами бедата. Непрестанно съсредоточавайки вниманието си върху негативните неща в живота, вие сякаш ги подканвате да ви се случат. За да започнем процеса на побеждаване на страха, ние трябва най-напред да се запознаем с множеството му форми и с маските, под които се крие, да видим по какъв начин се проявява, какви са последиците от него, как прониква във всички аспекти на нашия живот.


МНОГОТО ЛИЦА НА СТРАХА

Страхът е хитрец, който се проявява по всевъзможни начини: като обсебеност, объркване, смут, загуба на контрол, неспособност за нормално функциониране в която и да било област от човешкия живот. Той може да се задейства от какво ли не: от идеи, светоусещания, спомени, вкусове, миризми, дори от подсъзнателни мисли. Например може неочаквано да видите някого, който ви напомня за човек, постъпил жестоко с вас в детството ви, и изведнъж да усетите как ви обзема страх. Или пък да отидете на среща, преизпълнени с радостни чувства, и внезапно да се заразите от страха на околните, който бързо да разпръсне ведрото ви настроение и да ви доведе до състояние на дълбок песимизъм, боязън и безнадеждност.
Има и други начини, по които страхът ви обзема неусетно. Можете да станете обект на заплахи, съзнателни или не, от страна на друго лице. Можете да усетите например, че някой ви възприема негативно, и да реагирате на предполагаемата неприязън със страх. В други случаи се поддавате на мрачни внушения: струва ви се, че работното ви място е застрашено, че ваш близък е болен или че партньорът ви в живота ви изневерява. Всички тези мрачни сигнали водят до пристъпи на страх.
Казвам пристъпи на страх, защото ужасното във всички тези самовнушения е именно страхът, който ви връхлита, ако им се поддадете.

Дайте си сметка, че ако не повярвате на внушението, няма да последва пристъп на страх. Не новината, която сте чули, а страхът, който тя предизвиква у вас, ви привежда в състояние на безпомощност.

Някои хора ни подават такива негативни послания просто за да ни контролират чрез страха. Когато сте обзети от страх, можете лесно да бъдете манипулирани и контролирани, защото вече не владеете интелекта и духа си. Понякога „вестоносците на страха“ вършат това съзнателно; друг път несъзнателно. Но в каквато и ситуация да се озовете, винаги има алтернатива на това да прекарате живота си в страх: това е процесът на побеждаване на страха, който възстановява спокойствието на духа ви.

Внимание: Когато посланието е пропито със страх, незабавно го отхвърлете. Дори да ви се струва, че съдържа истина, пак го отхвърлете, защото в състояние на страх не сте способни да приложите способностите си. Изчакайте, докато страхът се разсее, за да прецените вярно ли е посланието. Още щом го отхвърлите, страхът ще отстъпи и мислите ви ще се избистрят. Имате достатъчно време, за да установите дали посланието е вярно. (Обикновено се оказва фалшива тревога.)

Страхът се подхранва от вашата доверчивост. Той настоява да вярвате на слуховете, идеите, светоусещанията, катастрофичните очаквания, всевъзможните халюцинации и хипнотични внушения, които ви подава. Страхът държи да възприемате всичко, което ви втълпява, като опасна, застрашаваща живота ви истина. Повярвате ли на страха, той превръща ума и сърцето ви в мека глина, парализира ви.

Вместо да вярвате в силата на страха,
защо не повярвате в силата на истината?

Преди да видите истината в дадена ситуация и да въз-върнете вътрешната си свобода, истинското си „аз“, трябва да се изправите срещу страха и да го погледнете в очите. За целта бъдете готови да се отдръпнете крачка назад и да опо-знаете страха. В хода на този процес вие опознавате неговите машинации, начините, по които възниква, какво го подхранва, как се прикрива и по какъв начин прониква и завладява толкова много страни на вашия живот. Едва тогава могат да ви се изяснят някои истини относно страха.


Страхът е малодушен тиранин
Това съждение трябва да се повтаря непрекъснато, то е мантра, която трябва да възприемете, докато се превърне в част от вас. Колкото повече придавате сила, влияние и истина на страха, толкова по-пълно той обсебва живота ви. Колкото и да се опитвате да му избягате, той ви гони по петите. Страхът избира за жертви онези, които му се поддават, и онези, които по един или друг начин се опитват да му избягат. Има много пътища за бягство: интимни връзки, наркотици, алкохол, всякакви други зависимости; който и път да изберете, страхът винаги ще ви настигне. Но макар да сте си изработили рефлекс да бягате от всичко, което ви се стори опасно, вие не сте кукла на конци, изцяло контролирана от рефлекси – можете да спрете.
Ралф не можел да спре да работи. Всяка вечер си носел работа от офиса вкъщи, работел през почивните дни, винаги пристигал пръв в офиса в понеделник сутрин. Пълната му отдаденост на работата не му давала възможност да се изправи срещу самотата и страха, които изпитвал в останалите области от живота си. Работата била оправданието му да бъде сам, да не приема да се съобразява с изискванията на една интимна връзка или да се наслаждава на всички останали удоволствия, за които копнеел.

За много от нас нуждата да избягаме от страха доминира една или друга област от живота ни. Но вместо сляпо да се вслушвате в предупрежденията и указанията на страха, можете да поемете в различна посока. Може да се спрете, да се огледате, да се замислите и да осъзнаете, че имате насреща си един малодушен тиранин, който на всичко отгоре е и глупак.

Спрете се за миг и погледнете страха като малодушен тиранин. Вижте се как бягате от него. А сега си представете, че спирате да бягате и се обръщате назад. За момента това е достатъчно. Просто спрете и се обърнете. Малодушният тиранин черпи сила от вашето бягство, от вашата боязън и страдание. Отказвайки да избягате от страха, вие издигате бариера пред него, отнемате силата му. Какво трудно има в това да застанеш неподвижно на едно място?
Хенри Милър беше казал: „Единственото истинско чудо е покоят.“ Той е знаел какво говори. Страхът ни подтиква към нервни движения, създавайки илюзията, че ако не спираме да се движим, ако си намираме работа, ако вършим нещо – каквото и да било, – ще се почувстваме по-добре. Ала всякакви действия, които предприемаме в състояние на страх, обикновено са безполезни и дори вредни. Може да ни се стори невероятно трудно да се спрем в бягството си, да застанем неподвижно, да окажем съпротива, да отворим очи, но още щом го направим, нещата много бързо се променят.

Учителят Буко Кокуши донесъл учението дзен от Китай в Япония по време на монголското нашествие.
Един от учениците му, шогунът Токимуне, му казал:
– Учителю, страхът е най-злият ми враг. Как да се освободя от него?
Учителят Буко отвърнал:
– Като го пресечеш в зародиш.
Шогунът Токимуне попитал:
– А къде се заражда той?
– В Токимуне – отвърнал учителят.
– На този свят най-много мразя страха – заявил Токимуне. – Как може аз да съм неговият баща?
На което учителят отвърнал:
– Опитай се да разбереш.

Застанете неподвижно и вижте откъде идва страхът. Представете си, че не желаете да бягате от страха, който изпитвате. Дайте му да разбере, че отказвате да бягате. Какво се случва тогава със страха?

Спрете, обърнете се и погледнете тиранина право в очите – това е достатъчно, за да започне да нервничи и да отстъпва. Защото малодушният тиранин знае, че е изобличен като слабак и страхливец. Посредством това упражнение вие не само се научавате как да възвърнете силата си, но и започвате да проумявате, запомняте и изживявате истинската си същност.

Не докосвай отровна храна, откъдето и да идва.
Тибетска поговорка

Повечето хора са неосъзнати жертви на страха, негови пленници, без да си дават сметка за това, без дори да мечтаят какъв би могъл да бъде животът им без него. Ние рядко се докосваме до огромната сила, която притежаваме: да бъдем свободни, смели, силни, щастливи; да творим, да обичаме – да изживяваме мечтите си и да ги споделяме с околните, – да живеем богат и пълноценен живот. Защото страхът ни отказва тази реализация; той се радва на нашето нещастие.
Както ще видите в следващите глави, много от нас са зависими от нещастието си, въобразявайки си, че то им носи усещане за сигурност и безопасност. Борейки се със страданието, вие се вкопчвате в него и отказвате да се пуснете. Вие сякаш не разбирате, че вкопчването в страданието не е онова, което действително желаете. То е просто последица от страха. Колкото повече осъзнавате манипулациите на страха, толкова по-добре ще прозрете начините, по които той прониква в живота ви, и толкова по-лесно ще ви бъде да се освободите от него.

Страхът ни парализира
Шийла имала прекрасни очаквания от живота. Тя си седяла у дома и си представяла светлото бъдеще. Правела си списъци, чертаела планове и си мечтаела колко ще бъде щастлива, когато всичко това се сбъдне. Когато я питали защо не предприема нищо, тя отговаряла, че още не бил дошъл подходящият момент. Не била готова, звездите не
давали знак, но когато настъпел моментът, тя щяла да разбере.
Шийла просто не си е давала сметка, че всеки момент е подходящ. Няма по-подходящ момент от сегашния, за да започнем нещо добро. Друг начин, по който страхът ни препъва, е, като ни внушава, че има време, че каквото и да сме намислили, можем да отложим за по-нататък. Това не е истина. Ние дори не знаем дали ще дойде утре. Сега е моментът. Думата „сега“ е отлично лекарство срещу страха.
Настоящият момент – СЕГА – е единственото,
от което никога не можете да избягате, едничкият
константен фактор във вашия живот. Каквото и да
се случи, колкото и да се промени животът ви, едно
нещо е сигурно: винаги е СЕГА. А след като не можете
да избягате от настоящето, защо не го приветства-
те, защо не се сприятелите с него?
Екхарт Толе

Направете го сега. Винаги можете да предприемете нещо, колкото и малко да е то, от което да се поучите и да придобиете увереност. Открийте нещо, което можете, и го направете сега. Вижте какво можете да постигнете за момента; направете една малка, постижима крачка към по-голямата цел. Когато сторите онова, което трябва да бъде сторено в момента, вие лишавате страха от време и място, което му е необходимо, за да укрепне. Страхът заема празното про-странство, което му оставяте, докато чакате, въобразявате си, надявате се и кроите планове.


Страхът е лъжец
Страхът е велик измамник. Поддадете ли се на лъжите му, той ви отнема време, надежда, жизнени сили. Срещу измамното чувство на душевен комфорт, което страхът предлага, вие сте готови да размените собствения си живот. В Библията Исав заменя правото си на първороден син срещу паница леща. Исав, първородният от двама близнаци, е трябвало да наследи баща си и свещените традиции на своя род. Вместо това той предпочел щастливия и безгрижен живот на ловец и дете на природата. Един ден се върнал от ловен излет изнурен и останал без сили. Брат му Яков, съзнавайки, че Исав не е годен за наследник на баща им, му предложил да откупи правото му на първороден син, като в замяна му предложил паница леща. Изнемощял от глад, сляп за всичко друго, Исав на драго сърце приел.
Ако Исав е продал правото си на първороден син за паница леща, вие разменяте живота си за много по-малко. Страхът отнема вашата безопасност, добронамереност, вашето щастие, естествената ви сила за живот, за справяне с несгодите, за личностна реализация. Когато се вслушвате в лъжите на страха, съобразявате се с неговите съвети и предупреждения, вие се оказвате измамени с фалшиви обещания, насочени по грешен път, ограбени откъм време, енергия и здрав разум. Защо допускате това? Исав е бил прегладнял за паница леща, гладът му се е струвал непоносим. Вие също сте гладни за това да се чувствате добре и в безопасност. Сгушени в собствения си страх обаче, вие не сте в състояние да осъзнаете какво е наистина добро за вас и къде сте действително в безопасност. Зад всичко това се крие една тайна.

Истината убива страха на място.

Малко светлина е достатъчна, за да прогони много мрак. Дори един миг истина стига, за да разхлаби хватката на страха. Всичката болка, вреда и болест, причинени от страха, изглеждат напълно реални, но могат лесно да бъдат преодолени. Щом прозрете истината, страхът губи властта си над вас. А вкопчите ли се веднъж в нея, се проявява целебната сила на любовта. Това е факт. Това е неоспоримият закон на ума и сърцето.

Припомнете си една лъжа, в която сте повярвали и сте се вкопчили на живот и смърт. Сега си дайте сметка, че наистина е било лъжа. Помислете малко и се убедете окончателно в това. Когато разберете, че сте вярвали в лъжа, какво става със страха?

А сега си припомнете друга лъжа и направете същото с нея.


Страхът не означава нищо
Шана непрестанно размишлявала върху причините за страха си. За нея страховете ? от пътуване били сигурен знак, че е най-добре да си стои вкъщи. Всеки път, когато ? се привиждала някаква опасност, тя решавала да отмени пътуването си. Отначало пре-станала да лети – струвало ? се, че твърде много самолети се разбиват напоследък. После престанала да пътува с влак – казала си: човек никога не знае какво може да му се случи във влака. Страхът, който изпитвам, мислела си тя, значи нещо: бедите и неприятностите, които ми се привиждат, са знак за това, което наистина ще се случи.

Истината е, че нито едно от страховитите видения на Шана не значело нищо само по себе си. Всички те били просто илюзия. Влаковете и самолетите при-стигали благополучно, докато тя си стояла заключена в стаята.

Една страхотна противоотрова за страха е съзнанието, че той нищо не означава. Ако ви е страх, това не значи, че ще си изпатите, че сте направили погрешна стъпка или сте тръгнали по погрешен път. Страхът е призрак, който по-дрънква с ръждясалата си сабя. Той ви предупреждава за неща, които не се случват, предизвиква у вас очаквания за катастрофа, дори прикрива реални опасности. Всъщност страхът е просто едно чувство, основаващо се на стари мисли, идеи, светоусещания и очаквания, които са ви повтаряни безброй пъти и в които с времето сте приучени да вярвате. Тези стари мисли и светоусещания се превръщат в условен рефлекс, който се проявява автоматично, както преяждането с тежка храна води до киселини. Ако е налице реална опасност, вие бихте имали много по-добри шансове да я осъзнаете – т.е. да различите фалшивата тревога от истинската заплаха, – след като сте се освободили от чувството на страх.


Страхът е само усещане
Андрю, симпатичен млад мъж на около двайсет и пет, престанал да излиза на срещи с момичета, понеже ненавиждал пристъпите на страх, които го връхлитали, щом нещо не се получавало. Ако поредната му приятелка изглеждала отегчена или нервна, това за Андрю било сигурен знак, че се кани да прекъсне връзката им. Каквото и да направела от този момент нататък, за него нямало никакво значение. Андрю се затварял в себе си и накрая решавал, че му е по-лесно да бъде сам. Всъщност той бил този, който слагал край на връзките, макар да не го осъзнавал.

„Единственото, от което трябва да се боим, е самият страх“ – гласи онзи знаменит цитат на Франклин Д. Рузвелт. Ние живеем с усещането, че страхът е сам по себе си опасен, че ще преобърне целия ни живот. В момента, в който изпитаме мъничко страх, ние се парализираме, затваряме се в себе си, очаквайки да се случи най-лошото, и често губим представа какво всъщност става около нас.

Беше вечерта на третия ден от нашето усамотение. Бяхме прекарали времето в медитация, по много часове дневно. Болката вече бе станала почти непоносима, а бях и изтощена. Исках да си ида у дома, краката ме боляха, гърбът ми се беше схванал. С наближаването на часа за вечерното бдение се изплаших. Още цели три часа. Боях се, че няма да издържа.
Седнах на възглавницата си и в този момент се чу звънецът. След това настъпи пълна тишина. Скоро болката започна да се усилва, а заедно с нея дойде и страхът. Нямаше как да избягам от него. Колкото повече се съпротивлявах на страха, толкова по-лошо ставаше. Не знаейки какво да правя, извън себе си от страх, аз избухнах в плач. Знаех, че преча на останалите, но не можех да се овладея. Колкото повече плачех, толкова по-зле се чувствах.
И тогава, за мой ужас, отговорникът на групата ми извика: „Млъквай или се махай от тук! Иди да седнеш сама край езерото. Погледни страха си в лицето и това ще те направи по-силна.“
И тогава, замаяна, аз престанах да се съпротивлявам и насочих вниманието си навътре, право към бурята, която бушуваше в мен. Болката и страхът изчезнаха. Аз самата изчезнах. Усетих само безкрайна радост.
От този момент нататък осъзнах, че страхът е само едно усещане, полъх на вятъра, който идва и си отива, ако го допуснеш до себе си. Видях, че аз не съм страхът, който усещам. Аз бях домакинът, не гостът.


Print