Дойде времето, в което Джон Гришам вече традиционно отговори на въпроси от читателите в най-голямата платформа за четене в света – „Гудрийдс“. Вижте част от тези отговори, в които любимият разказвач на Америка коментира най-новата си книга „Вдовицата“, споделя повече за процеса си на писане, откъде се вдъхновява за книгите и героите си, както и дали би написал книга… за себе си.
И новата ви книга ли е съдебен трилър подобно на другите? Голям фен съм ви още откакто дебютният ви роман беше екранизиран.
Джон Гришам: „Вдовицата“ е по-скоро кримка, въпреки че никога не се отклонявам много от любимия си жанр. Не бях писал истински криминален роман и това е най-добрият ми опит засега.
Здравейте, Джон! Току-що завърших „Размяната“ и се зарадвах да видя какво са правили Мич и Аби Макдиър след „Фирмата“. Планирате ли да се върнете към някой от другите си герои в бъдещи романи?
Нямам такива планове в момента, но се научих да не предсказвам. Някои от тези стари герои имат потенциал да се появят отново.
Кой е любимият ви герой?
Джейк Бриганс от „Време да убиваш“ и още два романа завинаги ще си остане любимият ми герой. В него има много автобиографични елементи.
Чел съм почти всичко от вас, но абсолютният ми фаворит е „Несправедливо осъдени“. Ще напишете ли друга документална книга като тази? Отворихте ми очите за много неща в съдебната ни система. Беше покъртително и вбесяващо да чета за тези корумпирани и неетични адвокати.
В момента пиша точно такава книга. Тя описва случая с Робърт Робърсън, чиято дата на екзекуция беше насрочена в Тексас за 16 октомври, но засега е отложена. Той е невинен.

Как измисляте характерите на героите си и техните имена?
Имената са огромно предизвикателство. Използвам телефонни указатели, некролози, вестници, футболни състави, каквото се сетите. Всяка книга има по 200 имена, така че винаги съм на лов.
Какво представлява процесът ви на писане? Водите ли си бележки? Пишете ли на ръка в началото или направо сядате на компютъра?
Съвсем прост е. Всяка сутрин около 7:30 сядам на лаптопа с цел да напиша 1000 думи до обед. В кабинета ми няма телефони, интернет, музика – никакъв шум. Има много бележки и чаша силно кафе. След толкова книги все още се наслаждавам на сутрешния си ритуал.
Някога описвали ли сте в романите си ситуации, които лично сте преживели?
Да. Това се случва почти всеки ден.
Когато започнахте да пишете, предполагали ли сте, че книгите ви ще бъдат четени от толкова много хора?
Никога! Не мога да си спомня какво съм си мислил преди 35 години, но не съм си представял, че това може да ми се случи.
Кога ще напишете книга за себе си? Би било интересно и ценно четиво.
Благодаря, но не бих могъл да се сетя за по-скучна тема.





