Питър Хелър пише особени книги, в които често природата е почти като самостоятелен герой, на нейния фон човешките действия изглеждат по-различно, по-нелогични и дори абсурдни понякога – това си личи особено в „Изпепелен свят“, която ми напомни както за първата негова книга, която прочетох, „Кучешките звезди“, но и за части и идеи от „Инструкторът“ и „Последният рейнджър“. Сред горите на Мейн човек може да се изгуби случайно или нарочно, да остави света някъде там отвъд, да забрави дори за него, за да намери себе си. И точно това правят двамина приятели редовно – едно приятелство, създадено и скрепено, докато си били деца, в едно минало, за което малко по малко ще научим доста, включително някои определено причудливи детайли. Същностна част от книгата е за вътрешните вселени на двамата, за опита и разбирането им за света, и как и защо реагират в една неочаквана ситуация, за която се оказват всъщност подготвени.
В близко бъдеще, което по-рано би изглеждало фантастично, но с настоящия целенасочен разпад в САЩ придобива повече от реалистична окраска, двамината приятели, които са се скитали изолирано из горите известно време, внезапно се оказват сред изпепелен град, а скоро ще открият, че далеч не е единственият.
Заглавието е от оригиналната рецензия на Христо Блажев.
Цялата рецензия можете да прочетете ТУК.

Най-новият роман на Питър Хелър в превод на Владо Полеганов можете да разгледате ТУК.