Джон Гришам и Дейвид Балдачи: две писателски кариери, едно приятелство и 30 години истории

Сподели:

В духовит и откровен разговор по повод излизането на „Френска илюзия“ двамата автори разказват за дебютните си романи, различните си подходи към писането и радостта да продължават да правят това, за което някога само са мечтали.

Единият пише само в кабинета си, в строго определени часове. Другият може да работи навсякъде – включително в любимото си гръцко заведение. Единият трябва да знае края, преди да напише началото. За другия това би отнело удоволствието от целия процес.

На 5 октомври Джон Гришам и Дейвид Балдачи се срещнаха пред публика по повод премиерата на първия шпионски роман на Гришам, „Френска илюзия“, който вече излезе и у нас. Получи се забавен, искрен разговор, изпълнен с приятелски закачки и истории от писателските им кариери. За българските им читатели срещата е особено любопитна, тъй като и двамата автори са част от каталога на „Обсидиан“.

Париж като вдъхновение

Идеята за „Френска илюзия“ се заражда при честите пътувания на Гришам до Франция. Писателят поддържа близки отношения с френските си издатели, а срещите с читатели, интервютата и фестивалите редовно го отвеждат във френската столица. „Все някой трябва да ходи в Париж“, пошегува се той.

Той продължава с шегата, като споделя, че съпругата му Рене неведнъж му е предлагала да развие действието на някой бъдещ роман там, за да имат повод да се връщат още по-често. „Но не можеш просто да насилиш една идея да се осъществи. Трябваше ми известно време да ми дойде вдъхновението“, обяснява Гришам.

Кабинетът на Гришам и „другият офис“ на Балдачи

Писателската рутина на Гришам не се е променила от 30 години. Работи в кабинета си в малка постройка зад дома си без телефон, интернет и прекъсвания, от седем до единайсет сутринта на същия стол, със същата чаша за кафе, дори същата марка кафе.

„Не мога да пиша никъде другаде“, признава той.

Балдачи е пълната му противоположност. Пише навсякъде, а в любимото му гръцко заведение в щата Вирджиния дори има окачена табелка на стената, която гласи „Другият офис на Дейвид Балдачи“.

– Наистина ли успяваш да пишеш в ресторант? – пита Гришам.

– Да. Представям си, че няма никого около мен.

– Не си ли говориш сам?

– Говоря си, но не на глас.

За Гришам обаче четенето на глас е част от работата – той прочита всяко изречение, след като го напише.

Трябва ли писателят да знае края?

Тук двамата отново се оказват на противоположни позиции.

„Имам правило: не пиши началото, без да знаеш края“, заявява Гришам. Той планира цялата история, за да си спести месеци пренаписване на романа.

Балдачи първоначално отвръща шеговито, че неговият герой пък поема нещата в свои ръце и на писателя не му остава друго, освен да отиде на обяд и да чака книгата да се напише сама. После обяснява: „Не мога да напиша роман, ако знам какъв е краят. Все едно да четеш книга, чийто край вече знаеш.“

Въпреки различията, обикновено и на двамата са им нужни около шест-седем месеца, за да напишат един роман. Дебютните им книги обаче отнемат по три години – намират време за тях измежду работата и семейството, обикновено рано сутрин или късно вечер.

Приятелство, започнало в книжарница

Двамата се запознават през 1996 г., когато Балдачи представя дебютния си роман „Абсолютна власт“. По това време Гришам вече е успешен писател, автор на 7 трилъра, сред които и „Фирмата“ –  най-продаваният роман в САЩ за 1991 г. Той вижда реклама за събитието в любимата си книжарница в Шарлотсвил и решава да посети представянето. След него разговарят половин час. Балдачи още помни и оценява жеста. Тогава тепърва навлиза в издателския свят и не знае почти нищо за механизмите му. Допълва, че по това време приема всяка една отправена му покана. Веднъж му звъннала жена от книжен клуб с шестима членове в Небраска, в отговор той казал само: „Там съм, какво ще вечеряме?“.

„Цял живот исках да бъда писател, но станах адвокат, защото трябваше да се издържам“, споделя Балдачи. „Днес се вълнувам дори повече да започна нова книга, отколкото преди 30 години.“

За Гришам желанието да пише идва по-късно, вдъхновен от показания в съдебна зала, на които е бил свидетел. Дебютният му роман не постига очаквания успех. „Осъзнах, че да пишеш книги е много по-лесно, отколкото да ги продаваш.“

Но след втория си, „Фирмата“, си позволява да се посвети изцяло на писането. А за Балдачи тази книга се превръща в насърчение – „значи и адвокатите можело да станат писатели, при това добри“.

Какво би казал Гришам на младия Гришам?

„Не обичам да давам съвети, защото е лесно да се дават и още по-лесно да бъдат пренебрегнати. Бих му казал това, което научих покрай „Време да убиваш“. Трябва да пишеш всеки ден – да намериш време и място, без оправдания; да не говориш за книгата, преди да си я завършил. И да имаш до себе си човек, който едновременно да вярва в теб и да може да бъде безпощадно честен. Не се отказвай, докато не стане очевидно, че трябва да се откажеш. Това са уроците, които научих по трудния начин.“

Прочетете откъс от „Френска илюзия“ ТУК

Всички налични книги от Гришам са ТУК

Scroll to Top