„Ръкописът, намерен в Акра“, технологиите и надвисналата смърт

Превела от португалски ВЕРА КИРКОВА

Издаден в над 160 страни, преведен на 73 езика, носител на много литературни награди, с повече от 140 млн. продадени екземпляра в целия свят и с 13,5 млн. последователи в Туитър и Фейсбук. Но постиженията на Паулу Коелю не спират дотук. Най-продаваният автор в Бразилия публикува двайсет и втората си книга „Ръкописът, намерен в Акра.”

Коелю разказва за новата си книга, която поставя въпроси за ценностите в човешкия живот. Тя е написана от гледната точка на народ, над който е надвиснала опасността от война. Авторът говори и за близостта на смъртта, за успеха и провала и за силната си връзка с интернет пространството.

Смесването на факти и художествена измислица се среща постоянно в творчеството Ви. Доколко истина и доколко измислица е „Ръкописът, намерен в Акра“?

ПАУЛУ КОЕЛЮ: Не е ясно. Мога да кажа, че ценностите, които се обсъждат в книгата са универсални. Също ще кажа, че археологът, когото споменавам, сър Уолтър Уилкинсън, съществува и че наистина се запознах със сина му. Що се отнася до всичко останало… Нито ще потвърдя, нито ще отрека, нека всеки сам си прави заключенията.

Какво Ви накара да напишете тази книга?

Често посещавам социалните мрежи и започнах да наблюдавам дълбоко чувство за безполезност, хората смятат, че за нищо не стават, че вече са погубили мечтите си. Оттам идва и усещането за поражение, страхът, разочарованието, безсилието, които разглеждам в книгата.

Изпитвали ли сте подобно усещане?

Точно това изпитвах, когато тръгнах по Пътя на Сантяго де Компостела, след което написах „Дневникът на един маг“. Смятах, че не просто животът ми няма смисъл, а и че съм прекалено стар да се променя. Зарязах всичко и скочих в пропастта, казвайки си, че ангелите ще трябва да ме хванат. И те ме хванаха.

Доколко това, че лекарите са ви казали, че ви остават най-много 30 дни живот, повлия върху творбата Ви?

Започнах книгата през февруари след операцията. Нямах време да осмисля новината, защото съществуваше възможност да умра още на другия ден. И друг път съм усещал близостта на смъртта. Тази близост винаги ме е стимулирала да живея на високи обороти.

Вие сте голям почитател на електронната книга, бяхте първият писател, който предостави цялото си творчество на Kindle и сега може да се свали безплатно. Темата все още предизвиква големи разногласия в литературните среди. На Вас вече отправиха ли Ви упреци заради това?

Мисля, че писателите просто не разбират какво става и страдат от синдрома на Ван Гог: „Ще умра и хората ще разберат изкуството ми“, което е много погрешно. Или трябва да се нагодят към действителността, или няма да оцелеят. Скоро прочетох материал в британския „Гардиън“, според който си позволявам да постъпвам така, само защото съм богат, което не е съвсем вярно. Когато започнах да пиша, единствено исках да ме четат, ако тогава имаше електронни книги, със сигурност щях да ги подкрепя.

А приходите ви от авторски права намаляха ли?

Броят на хората, закупили мои книги, нарасна неимоверно. Знаех, че ще се случи така. Когато хората разберат, че не си дребнав, особено в културата на интернет, те се отплащат за това. Забелязвам, че искат да платят за съдържанието, когато си струва.

Имате близо 14 милиона последователи в социалните мрежи и всеки ден общувате с тях в Туитър и Фейсбук. Колко часа на ден прекарвате онлайн?

Имам Kindle, iPad, Iphone, но не си позволявам по цял ден да съм онлайн. Например нямам навика да проверявам пощата си през телефона, но обичам да знам, че бих могъл да го направя при нужда.

Връзката Ви със социалните мрежи спонтанна ли беше?

Тя е напълно естествена. Аз бях един от първите с профил в Туитър още през 2007 г. Моят Klout Score (мрежа, която измерва влиянието на хората в интернет по скалата от 1 до 100) е 80 и съм най-влиятелната личност във Фейсбук. Онова, което ме държи във връзка с тоя свят, на първо място е любопитството. А на второ, е възможността да говоря с моя читател, нещо, което никога не съм могъл да направя в някой следобед за раздаване на автографи. Сега правя Twitcam – каня читателите си на вечеря и съм много доволен от това.

Какво се промени във Вас след публикуването на „Дневникът на един маг“?

Много неща. Първо, започнах да правя онова, за което винаги съм мечтал и което само по себе си е огромна крачка напред. Второ, успях да постигна успехи в онова, за което винаги съм мечтал. Трето, станах много известен и това означава, че всички врати са отворени за мен и мога да се срещна с всички хора, с които искам да се запозная. Да си поговоря, да речем, с Уил Смит, да се снимам с Дезмънд Туту. Барак Обама цитира моя книга. Не ми се налага да завися от безкрайно скучни коктейли, за да се социализирам, и днес мога да използвам славата си за нещо много по-интересно. Бях поканен да присъствам, когато съобщиха за откриването на Хигс бозона, не е ли чудесно?

Продължавате ли да се вълнувате, когато Ви предстои издаване на книга?

Разбира се! В дните преди това ме свива коремът. Когато престане да е така, ще спра да пиша, защото ще е доказателство, че съм изгубил хъса си.