„При Форсайт по-важно е как точно се случва всичко, а не какво ще стане накрая. Повечето трилъри се въртят около баналното: ще се справи ли героят, или няма да се справи. Ще избухне ли бомбата, или ще бъде обезвредена? Ще се стигне ли до катастрофа, или светът ще бъде спасен?“
Интервю с Джон Гришам за „Уошингтън Поуст“ Джон Файнстайн: Откъде Ви дойде идеята за „Сули“? Джон Гришам: Миналия март заради пандемията нямаше турнир по колежански баскетбол. Беше много разочароващо и реших да напиша книга за баскетбола. Нещо като компенсация за турнира, който така и не се състоя. Другите ми книги на спортна тематика са по-кратки. […]
…. разказва как е преодолял трудностите от пандемията през последната година и разкрива дали се е изкушил да включи вируса в някой от романите си.
„Живеем като на игра, без посока и бъдеще, с ярост и в мълчание, а е добре да спрем и говорим с децата си навреме, ако не искаме да ги загубим“, предупреждава Людмила Еленкова в анализа си на „Република от светлина“ на Андрес Барба.
Наивно си мислех, че Джейк Бриганс вече е „дал най-доброто от себе си“. Е, за щастие се оказа, че греша.
„Ева Браун е бележка под линия в историята, не е активен участник. Но я намирам за много интересен персонаж. Знаем, че е била силно привързана е към Хитлер и е мразела Мартин Борман…“
