Питър Хелър за радостта от живота сред природата, заплахата от климатичен апокалипсис и социалните последици от пандемията

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email
Главният герой в най-новия трилър на Хелър прекарва много време в реките на Колорадо като инструктор по риболов. Но той трябва да се справя с проблемите, възникнали от мутиращ вирус (книгата е написана преди появата на Делта и Омикрон), както и с невижданите начини, по които пандемията изкривява обществата.

Източник:Pasadena Star-News

Разкажете ни повече за Джак, главния герой в „Инструкторът“?

Част от персонажите в книгите ми са вдъхновени от реално съществуващи личности. Други са едва ли не мои двойници – обичат или мразят същите неща. С Джак наистина си приличаме – той споделя моите увлечения, пристрастия и лоялности.

Възнамерявам да напиша още книги за Джак – той живее в сърцето ми като приятел, когото съм познавал цял живот, и ми се иска да го видя как ще продължи живота си.

Забележителните природни описания са отличителна черта на книгите ви. В същото време те са напрегнати трилъри. Как успявате да намерите баланса?

Жена ми има грижата за това. Чета ѝ откъси и я наблюдавам как кима от дивана. Чувам как мърмори: „Твърде много риболов“ и режа половината.

Но също така усещам къде мога да си позволя малко отклонение от сюжета, за да опиша потоците, дърветата и орлите. Осланям се на чувството си за темпо, което ми подсказва кога да забързам действието.

Джак оцелява, защото подозира хората в злонамереност. Това ли е вашата философия?

Когато съм в трудна ситуация, да. Виждам грешка в хората. Това, което причиняваме на планетата си, е престъпление. Климатичните промени присъстват под някаква форма във всичките ми книги. Боли ме, че десетки хиляди животински видове са изчезнали. За тях апокалипсисът вече се е състоял. В нас живее зло – такова, каквото е причинило Холокоста и геноцида в Руанда.

И все пак ги има Т. С. Елиът и поезията на династия Тан, и проявите на доброта, на които ставаме свидетели всеки ден.

В „Инструкторът“ става дума и за богатите привилегировани хора, както и за злоупотребата със сила.

Давам израз на всичко, което ме вълнува, а аз мисля доста за свиването на средната класа и за експлоатацията на бедните. Случва се както на индивидуално, така и на международно ниво – бедните страни постоянно се експлоатират от богатите държави. Имам чувството, че сме се насочили към „Игрите на глада“. Плашещо е.

Но книгите ви не са изпълнени с гняв.

Когато пиша, съм като влюбен. Не съм отчаян – всеки ден ми носи много радост и обикновено се чувствам свързан с природата. За да имаме шанс да направим нещо, което си заслужава, трябва да бъдем издръжливи – а за да успеем, трябва да се забавляваме и да се грижим едни за други.

Scroll to Top