Изключително забавният дебютен роман на Марина Левицка разказва историята на семейство украински имигранти в Англия. Вера и Надежда са две отчуждени една от друга сестри, които не си говорят от смъртта на майка им преди две години. Новината, че 84-годишният им ексцентричен баща Николай възнамерява да се ожени повторно за пищната млада украинка Валентина, чиято единствена цел е охолният живот, ги принуждава да обединят усилията си, за да осуетят плановете му. Въпреки това Валентина успява да се нанесе в дома на баща им, който е готов на всичко, за да задоволи капризните й прищевки. Докато напрежението в семейството нараства, Николай започва да пише история на тракторите и тяхното влияние върху обществото, а Надежда се опитва да проследи миналото на своя род в Украйна и Германия през Втората световна война. Мъдра и много смешна книга за семейните отношения, лекуването на стари рани, проблемите и прелестта на всяка възраст и – в крайна сметка – начина, по който историята променя човешките съдби. “Две години след смъртта на майка ми баща ми се влюби в пищна руса украинка. Той беше на осемдесет и четири години, а тя – на трийсет и шест. Въпросната жена нахлу в живота ни като бомба, увита в розов пух, разбуни мътните води и изкара на повърхността разни заблатени вече спомени, с което здраво ритна отзад семейните духове.”