Туристът не обичаше багаж. Всичко, което му беше необходимо, се събираше в една пътническа чанта, която на свой ред се събираше в отделението за ръчен багаж над главата в самолета. Туристът нямаше и лични вещи. Ако нещо се случеше с багажа му, можеше да възстанови всичко за един ден, включително и файловете от черния си лаптоп, които копираше в електронната си поща.

Туристът няма багаж. Нито лични вещи. Нито име. Работата му е да обикаля по целия свят, за да пише рецензии за хотели. Понякога една негова дума е достатъчна, за да унищожи репутацията на средноголям курорт. Но дали това не е просто прикритие за истинската му работа, в която залозите са още по-високи?