Млад мъж, който внезапно е изгубил родителите си, превръща своята самота в крепост. Той е разкъсван между желанието да разбере себе си и усещането, че трябва да се остави да бъде диагностициран. Невъзможно му е да живее в действителността, която намира за абсурдна, затова се опитва да изгради от болезненото си детство нов живот в херметичен свят, който му се струва по-поносим.

През темите за любовта, живота и смъртта романът пита какво всъщност е реалността – онова, което другите възприемат като случило се, или изживяното в тишината на човешкото съзнание, във възприятията на тялото и сетивата? Сюжетът остава докрай тревожно напрегнат от загадката какво действително се разиграва – споделеното от героя в Дневника или описаното от разказвача.

С много усет, емпатия и психоаналитичен опит Албена Стамболова осветява труднодостъпните места на психичното.

**

Прочетете още

Интервю с Албена Стамболова – авторката гостува на Ники Кънчев и Дарик по повод романа си „Дневник на артиста“

„Дневник на артиста“ – роман с изключителна интелектуална провокация – отзив от литературния критик Левент Халил