Време е да кажа две неща:

1) Ще има история – или история в историята…

2) Това ще е последната ми книга.

Роман за любовта, за срещите и сбогуванията, които съпътстват живота ни, и за изменчивата природа на човешката памет.

„Отпътуване“ разказва историята на Стивън и Джийн, които се влюбват, когато са млади, разделят се и отново се влюбват след десетилетия. Това е и историята на един стар Джак Ръсел териер, блажено несъзнаващ своята смъртност. Както и игрив размисъл за преживяванията ни, които избледняват, превръщат се в истории, а после в спомени. Важно ли е дали това, което помним, наистина се е случило точно така? Или е по-важно, че е било достатъчно значимо, за да не го забравим?

Забележителна със своята интелектуална изтънченост и игра между знание и емоция, последната книга на големия английски писател е посветена на единствените неща, които наистина имат значение: как намираме щастие в този живот и кога идва моментът да кажем „сбогом“.

Ако човечеството не може да понесе твърде много реалност, подозирам, че не може да понесе и твърде много знание за себе си. Сякаш живеем успешно – или „щастливо“ – само като съзнателно или несъзнателно ограничаваме опознаването си, както и реалността. Прекалено много от едното или другото може да ни подлуди. Ние разбираме това и с тих ужас затваряме вратите пред себе си.