Свободата не е просто отсъствие на злото, а присъствие на доброто.

Когато приемаме, че тя е липса на това или онова, ние предполагаме, че премахването на бариерата е всичко, което трябва да направим, за да бъдем свободни. Според този начин на мислене свободата е обичайното състояние на Вселената, донесено ни от някаква по-голяма сила, и трябва само да разчистим пътя към нея. Това е наивно.

Свободата не може да ни бъде дадена. Тя не е наследство. Ако вярваме, че нещо друго ни прави свободни, никога няма да разберем какво трябва да направим. В момента, в който повярваме, че свободата е даденост, тя си отива.

Новата книга на Тимъти Снайдър разглежда основните аспекти на най-значимата човешка ценност. Видният историк твърди, че сме изгубили представа какво означава свободата и това ни въвлича в криза. Твърде много от нас я разглеждат като отсъствие на държавно управление. Но истинската свобода е не толкова свобода от нещо, колкото свобода да просперираме и да поемаме рискове за бъдещето, което избираме, като работим заедно.

**

Прочетете още

„За свободата“ – на границата между исторически анализ, автобиография, мемоари, есе и философска литература – рецензия на Тамара Вълчева, „Капитал“