Лий Чайлд: Защо „Денят на Чакала“ преобрази трилъра като жанр

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email
„При Форсайт по-важно е как точно се случва всичко, а не какво ще стане накрая. Повечето трилъри се въртят около баналното: ще се справи ли героят, или няма да се справи. Ще избухне ли бомбата, или ще бъде обезвредена? Ще се стигне ли до катастрофа, или светът ще бъде спасен?“

Ребека Джоунс за Би Би Си
Превод: Ирина Иванова

Лий Чайлд е майстор на съспенса. Публикувал е 25 трилъра с главен герой Джак Ричър, от които са продадени над 100 милиона екземпляра. Затова, когато казва, че „Денят на Чакала“ е „революция в жанра, един от най-значимите трилъри на всички времена“, си струва да го чуем.

Романът на Фредерик Форсайт излиза преди 50 години, но в предговора към специалното издание по този повод Чайлд пише, че той не е загубил свежестта си и продължава да звучи модерно.

Самият Форсайт е приятно изненадан от това твърдение. „Денят на Чакала е не просто дебютната му творба, а и първият му опит в художествената литература изобщо.

През 1970 г. Форсайт, който е бил пилот в Кралските военновъздушни сили и военен кореспондент, се оказва без работа. „Нямах никакви пари, бях задлъжнял, нямах жилище, нямах кола… абсолютно нищо. Чудех се как да се измъкна от тази дупка. И тогава ми хрумна най-абсурдната идея – да напиша роман.“

След което за 35 дни „натраква“ „Денят на Чакала“ на старата си пишеща машина. Завладяваща история за англичанин, нает през пролетта на 1963 г. да ликвидира тогавашния френския президент Шарл дьо Гол.

Издателствата обаче не проявяват интерес, защото Дьо Гол бил жив и здрав и читателите още в началото щели да знаят, че мисията се провалила. Къде била интригата тогава? Според Чайлд именно това се оказва ключът към успеха.

„Подходът на Форсайт е съвсем различен. По-важно е как точно се случва всичко, а не какво ще стане накрая. Повечето трилъри се въртят около баналното: ще се справи ли героят, или няма да се справи. Ще избухне ли бомбата, или ще бъде обезвредена? Ще се стигне ли до катастрофа, или светът ще бъде спасен?“

Според Чайлд историите на писатели като Алистър Маклейн, Дезмънд Багли, Хамънд Инис и Невил Шут винаги се свеждат до въпрос с еднозначен отговор: „да“ или „не“. Докато „Денят на Чакала“ разказва за „детайлите в целия процес“.

„Това е била радикална промяна, никой до този момент не го е правил.“

И тук Чайлд търси паралел със загубата на Англия от Италия след дузпи на финала на Евро 2020.

„Сигурен съм, че стотици хора пишат книги за футбола, с което се опитват да ни кажат: знаете резултата, но не знаете тайните на посветените.“

Макар да приключва „Денят на Чакала“ само за месец, Форсайт разкрива, че романът е плод на подробно и продължително проучване.

Той се среща с професионален фалшификатор, за да разбере как героят му да се сдобие с подправен британски паспорт. Производител на оръжия му обяснява как се конструира пушка, която да се побира в патерица. Освен това включва детайли за специфичните функции на президентската охрана и необходимите документи, за да се премине през полицейския кордон.

Според Чайлд романът на Форсайт се превръща в „огромен воденичен камък“ за другите писатели в жанра.

„Трябваше всички да сме на неговото ниво. Появи се течение, което се фокусира върху детайлите, върху проучването. Вземете например Том Кланси. Щеше ли да съществува Кланси, ако не беше Фредерик Форсайт? Едва ли.“

А щеше ли да го има бившия военен полицай Джак Ричър без Форсайт?

Том Круз в ролята на Джак Ричър

„Определено ми е повлиял – казва Чайлд. – Докато пишех, смятах, че хората ще се интересуват от подробностите, от дребните неща и точността – какво е да си бил в армията, какво е трябвало да върши един военен.“

Първият роман на Чайлд за Джак Ричър излиза през 1997 г. Писателят споделя, че оттогава определено долавя промяна в начина, по който се възприемат трилърите. На тях вече не се гледа снизходително като на „плажно четиво“.

„Няма го вече онова снобско отношение към трилърите и криминалните романи.“ Чайлд го отдава на „доста влиятелните“ скандинавски писатели. В това число норвежецът Ю Несбьо, шведът Стиг Ларшон – автор на „Мъжете, които мразеха жените“, и датчанинът Петер Хьог, чийто най-известен роман е „Госпожица Смила и нейното усещане за сняг“.

„Онези читатели, които се чувстваха малко неудобно, че четат евтини според тях книги, започнаха да ги намират за приемливи, защото са чуждоезични, а авторите имат сложни имена с умлаути. Благодарение на тях отново се обърна внимание на британските и американските трилъри.“

Успешните филмови адаптации също се оказват полезни. Като например „Денят на Чакала“ с участието на Едуард Фокс.

През 2012 и 2016 г. излизат и два филма с Том Круз в ролята на Ричър. Но Чайлд е на мнение, че точно те не са се получили особено добре.

Алън Ричсън е новият Джак Ричър

В книгите Ричър е висок метър и деветдесет и три. Круз е метър и седемдесет, което според писателя се е оказало проблем.

„Главният герой беше нисък, а това няма как да го подминеш. Не може да остане встрани от сюжета, защото историята се нуждае от висок герой, който доминира физически.“

Най-новият проект на Чайлд е сериал за „Амазон Прайм“. Първият сезон от осем епизода ще бъде по дебютния му роман „Място за убиване“.

Снимките са в Торонто, Канада, а Чайлд е изпълнителен продуцент. Предстои заснемането на „същинската кулминация“.

„Ще отида да видя как вървят нещата… По принцип не им се меся, защото имам усещането, че продукцията се спъва, когато авторът непрекъснато наднича отнякъде. Но от екипа се постараха да не ме изключват от работния процес и съгласуваха доста неща с мен.“

„Този път имаме много висок актьор“, казва Чайлд за Алън Ричсън, който е в ролята на Джак Ричър.

Ричсън е около метър и деветдесет и е познат от „Титаните“. Освен това е играл Аквамен в „Смолвил“ и е участвал в култовия сериал „Синята планина“.

Но преди Джак Ричър да се появи на малкия екран в истинския си ръст, предстои неговото 26-о приключение в новия роман „По-добре мъртви“, който ще излезе през есента.

Scroll to Top