Последният рейнджър пази природата от хората

Не беше ли желал винаги тъкмо това? Да изчезне. Може би всички го желаеха. По-късно щеше да си помисли, че това състояние е най-близкото до превръщането му в дух. Което по странен начин му носеше чувство за пълнота и облекчение. Защо тогава толкова отчаяно се борим със смъртта?

Всъщност главният герой в романа е паркът “Йелоустоун”, това опазено кътче от дивата природа, където колелото на живота се върти, както е било преди появата на човека… или поне така би трябвало да бъде. Всъщност хората са навсякъде, главно като любопитни зяпачи, и Рен основно се занимава с тях и безбройните проблеми, които възникват постоянно. Работата му е крайно разнообразна – от отпушване на задръстване до спасяване на дете от побесняла майка-лос. Друг вид посетители на парка са бракониерите – и точно около един такъв се завърта основната интрига, той е умен и безмилостен ловец, който преследва вълци така, както вълците преследват своята плячка. Това е директно предизвикателство към Хили, прочута изследователка на вълците, която живее в съседство с Рен и с когото имат някакъв вид крехко разбирателство – това на двама души, които нямат друго място на света, където биха могли да бъдат себе си. Двамата обитатели, които приемат парка за свой дом, и които са открили своя крехък ритъм на живот, са на мушката и на организация на опасни типове, които искат в парка да се възцарят законите на… хм, джунглата? Напрежението в романа незабележимо се покачва, минава се през заплашителни послания, стига се до капан за вълци, сключен около човешки крак, а след това вече и огнестрелните оръжия са в готовност, за да се стигне до неизбежната конфронтация.

Прочетете цялата рецензия на Христо Блажев в сайта „Книголандия“ ТУК