Дейвид Балдачи за главната героиня в най-новата си поредица

Звездата в най-новата ми книга „Дългият път“ е Атли Пайн, специален агент на ФБР. Досега не съм поверявал на жена главната роля в някоя от моите поредици. Причините за създаването на този образ са най-различни. Винаги ми е харесвало да описвам женски образи и след толкова много героини в романите ми, исках най-накрая да проследя история, в която главното действащо лице е жена.

Избрах името много бързо. Също както стана и с Еймъс Декър. Написах го и започнах да си представям какъв образ ще изградя около него. Като писател усещам кога искам да проверя докъде стигат възможностите ми и кога действително предизвикам себе си да направя нещо различно. Случаят беше точно такъв: героиня вместо герой, съвсем необичайно за мен. Да пишеш за срещуположния пол не е лесна задача, но пък в това отношение може да се каже, че съм привилегирован. Майка ми беше истинска стихия, а и съм женен за изключително независима жена. В този дух е възпитана и дъщеря ни.

Винаги съм се стремял във всяка следваща книга да има нещо ново – това е един от основните ми стимули да пиша. Вълнувам се всеки път и се надявам, че читателите го усещат, докато четат.

Освен че е жена, родената в Джорджия Атли се различава от главните герои в другите ми поредици и по личната си история. Никога не бях създавал образ с толкова ужасяващо и мистериозно минало. Близначката ѝ, другата ѝ половина, изчезва още като дете и оттогава Атли никога не е спирала да я търси. Запознаваме се с агент Пайн именно когато се опитва да превъзмогне трагедията от детството си и да открие истината за сестра си и за самата себе си.

В сравнение с другите ми герои Атли живее и работи в съвсем различна среда. Никога не съм писал подробно за американския Запад. Действието в предишните ми книги се развива в големи градове, където са базирани стотици агенти и непрекъснато нещо се случва. Докато Атли Пайн е единственият агент на ФБР в провинциална Аризона, а офисът ѝ отговаря за район с площ от над две хиляди и петстотин квадратни километра. Накратко, тя е съвсем сама на много усамотено място. Да пишеш за такъв герой е истинско предизвикателство – достави ми истинско удоволствие.