Дейвид Балдачи за „Перфектният удар“

The Yorkshire Evening Post

(http://www.yorkshireeveningpost.co.uk/what-s-on/arts-entertainment/celebrity-interview-david-baldacci-1-5617333)

Не са много писателите, чиито дебютни романи се превръщат в бестселъри от първия ден, но Дейвид Балдачи е един от тях.

Откакто първата му книга, „Абсолютна власт”, му донесе огромен успех и беше екранизирана с Клинт Истууд в главната роля през 1997 г., от неговите романи са продадени милиони екземпляри в над 80 страни на повече от 45 езика.

„Перфектният удар” е вълнуващ трилър, в който професионален убиец, работещ за правителството, трябва да ликвидира един от своите – жената, която е убила двама служители на ЦРУ. Но нищо не е такова, каквото изглежда.

Балдачи (52 год.) израства във Вирджиния и започва да пише разкази в гимназията. Той следва политически науки и право, 9 години работи като адвокат във Вашингтон, за да се издържа и в същото време пише.

„С времето си дадох сметка, че може би ще бъда адвокат до края на живота си. Но не исках да продължавам да се занимавам с това.”

Когато различни издателства започват да наддават за „Абсолютна власт”, Балдачи не може да повярва, че това се случва. Приходите от продажбите и правата за филма възлизат на 5 милиона долара.

„Беше невероятно. Трябваше да се ощипя. Филмът излезе около година по-късно.”

По това време Балдачи е женен с две деца и се опитва да не позволи на успеха да му замае главата.

„Тогава бях на трийсет и няколко години. Начинът ни на живот не се промени кой знае колко. Написах 26 романа, все още имаме същите приятели и ми се ще да вярвам, че все още имаме и същите ценности. Децата ни са нормални, не сме екстравагантни.”

Балдачи, чиито баба и дядо емигрират в Щатите от Тоскана, живее в родния си щат Вирджиния със съпругата си Мишел, 20-годишната си дъщеря Спенсър и 17-годишния си син Колин.

За разлика от героите си Балдачи не носи пистолет, но е стрелял с повечето оръжия в арсенала на ФБР – от револвери до автомати и снайпери, в името на проучванията за книгите си.

„Всеки път, когато пиша книга, се чувствам сякаш тя е първата, въпреки че вече съм написал 26. Страх ме е, че няма да се получи и че хората ще решат, че нямам представа какво правя.” казва той.