Интервю с М.Л. Стедман – име, което се отличава ярко сред съвременната световна проза

Интервю с М.Л.Стедман, авторката на „Светлина между два океана“.

Книгата Ви тръгна с голяма инерция; девет международни издателства се надпреварваха кой ще получи правата върху ръкописа. Това е невероятно и изключително рядко срещано за дебютиращ автор. Как се случи това?

Наистина, как се случи е добър въпрос! Мога да го отдам само на редица от събития. Фантастичната ми агентка, Сю Армстронг от Conville and Walsh, изпрати ръкописа на различни издатели. Историята изглежда намери начин да стигне до сърцата на хората, което доведе до надпреварата на различни страни от цял свят. Нещо, което често ми казват, е, че историята е универсална – читатели от всяка култура и държава могат да се свържат с проблемите, които повдига. Друга много важна причина, според мен, беше доброто старо нещо, наречено късмет, за което съм много благодарна.

Вие сте адвокат и писател, който живее в Лондон, далеч от родината Ви в Австралия. Защо пишете за Австралия, а не за мястото, където живеете в момента?

Писала съм и истории, които се случват в съвременен Лондон, но предполагам, че най-голямо удоволствие в писането ми доставя това, че мога да изследвам други светове и други животи, което го прави повече от география. В днешно време съм писател на целодневна смяна.

Вместо обичайното, биографията Ви е един единствен ред: „М. Л. Стедман е родена и отгледана в западна Австралия, а сега живее в Лондон. “Бихте ли ни казали повече за нежеланието си да споделяте лични данни и защо предпочитате да използвате инициали вместо пълното си име. Мислите ли, че ако хората познават един автор „зад кулисите“ това предопределя отношението им към историята, която авторът иска да разкаже?

Харесва ми идеята за читател, свободен да изпълни света на книгите. Мисля, че е по-трудно ако авторът застава между читателя и историята – все едно като направиш филм да застанеш пред екрана. Да рекламираш автора вместо историята е сравнително нова тенденция. Колкото до използването на инициали – има дълга и уважавана традиция на писатели и от двата пола, които предпочитат инициали: Т. С. Елиът, П. Г. Удхаус, К. С. Луис, П. Д. Джеймс, А. С. Байът, Дж. Д. Селинджър… Историите от ‘зад кулисите’ със сигурност повлияват на преживяванията на читателите; освен това, даже още по-важно, ги откъсват от разказа. Личният ми живот няма да разясни книгата. В края на крайщата, според мен, всяка книга трябва да бъде съдена според текста вътре. Всяка книга започва с подканата на автора към читателя: „Представи си следното… “. За мен ключовата дума е „представи“.

Какво в морските фарове Ви вдъхнови да завъртите цяла история около хората, които обитават такива необичайни места?

За да отговоря на този въпрос, трябва да кажа две-три думи за процеса си на писане. Аз пиша много инстинктивно – оставям картина или фраза или глас да навлезат в ума ми и след това просто започвам да ги следвам. В тази история обстановката се появи първа – затворих си очите и видях един фар, след това постепенно жена, а после изведнъж знаех, че се намирам назад във времето на остров близо до Западна Австралия. Тогава се появи пазачът на фара. Докато пишех, вълните избутаха лодка на брега, а в нея труп и плачещо бебе – трябваше да продължа да пиша, за да видя какво ще се случи. Решението да пиша за морски фарове не беше взето нарочно, но открих, че фаровете могат да се използват като неизмеримо богата метафора: те са пълни с противоположности, например, спасение и опасност, светлина и мрак, движение и покой, общуване и изолация – те са динамични по природа, защото карат въображението ни да скача между тези противоположности.

С развитието на историята започнах по-сериозни проучвания като четях корабни дневници в Националните архиви на Австралия и посещавах фарове в Западна Австралия. Фаровете са толкова култови образи, предизвикват и очарование, и привързаност едновременно, в равно количество. Тъжно е, че от гледна точка на приложимост са на изчезване. Не мога да кажа, че съм наследница на дълга линия пазачи на фарове, но откакто започнах да пиша книгата, срещнах много хора, които са!

Ако можехте, в днешно време или в миналото, бихте ли живели в морски фар? Защо?

Обожавам океана и намирам усамотението му за много лекуващо, така че бих се хванала на работа на нос Янус на драго сърце. Подозирам, обаче, че реалността може да бъде обезсърчаваща – пазачите на фарове водят невероятно труден живот. Заплатата е лоша, работата изисква голямо физическо натоварване, освен това от пазачите се изисква да стоят на смяна с години. Бреговата служба на Общността на Нациите е била ужасно стисната с парите си и непрекъснато е обвинявала пазачите за счупено или загубено оборудване. Въпреки всичко това, определено бих се пробвала, може би само като заместник пазач.

Екранизацията на романа се очаква през септември 2016 г. В нея участват Майкъл Фасбендер и Алисия Викандер.

Превод за Bookshop.bg: Рия Найденова

Източник: www.goodreads.com