Майкъл Фасбендер: Винаги ми се е струвало интересно да играя хора, разкъсвани от вътрешен конфикт

Автор: Madame Figaro

Източник: glasove.com

Превод от френски: Галя Дачкова

“Преди 15 г. сервирах чаши в един бар при всеобщо безразличие и винаги ми се е струвало странно откритието, че успехът те прави толкова привлекателен. Но да, аз водя нормален живот, може би защото не живея в Лос Анджелис и не съм включен в нито една социална мрежа. Опасявам се, че съм прекалено стар, за да интересувам младите истерични фенове!”

От Париж Майкъл Фасбендер ще види тази сутрин само стерилния декор на стаята си в един луксозен хотел. Предишната вечер е бил на кинофестивала във Венеция. След час заминава за Лондон. Времето му е ограничено. Появява се, придружен от пиар, който задължително е неотстъпчив. Дадените предписания са ясни: никакви въпроси за личния му живот (с Алисия Викандер ли е или не?), никакви селфита.

Германо-ирландският актьор, превърнал се за осем години в истинска звезда, като че ли е възприел строгите холивудски кодове, но след здравото ръкостискане неговата усмивка ви обезоръжава.

“Английският Брандо”, както го нарича международната преса, открит в “Глад” на Стив Маккуин (“Златна камера” в Кан през 2008 г.), печели всичко: най-желаните роли, медийното внимание, сърцето на феновете. На 39 г. Майкъл Фасбендер наложи таланта си както в успешни блокбастъри, така и във взискателни независим филми. Презрението му към условностите пречи да бъде форматиран. Той проявява предпочитание към роли извън нормите, двусмислени, рисковани: привърженик на робството (“12 години в робство”), вълнуващ супергерой (“Х-Мен”), секуално зависим (“Срам”) или леден андроид (“Прометей”), нищо не го спира. През февруари изпълнението му в “Стив Джобс” му донесе нова номинация за “Оскар”.

Последните новини около него? “Светлина между два океана” на режисьора Дерек Сианфранс. Тази мелодрама, адаптация по бестселъра на М. Л. Стедман, разказва за една любовна история, в която Майкъл Фасбендерси партнира с Алисия Викандер.

– В “Светлина между два океана” героят ви Том е парадоксален – мрачен и слънчев, видимо солиден, но погрешим, както много от ролите ви. Защо толкова харесвате неспокойните характери?

– Винаги ми се е струвало интересно да играя хора, разкъсвани от вътрешен конфикт, двойствени герои, в които всеки може отчасти да се разпознае. Много харесвам героя си Том. Той е истински герой от едно време, когато животът е бил по-суров и е изковавал по-силни характери. Той е много предан, решителен, не говори много, едновременно стоик и уязвим, вдъхващ доверие, но страшен. Има много ясна представа за справедливо и несправедливо. Четейки сценария, бях развълнуван до сълзи. Този филм разказва за обикновените хора, достойни за уважение, които плуват, както могат, през рисковете на живота, и се изправят пред последствията на един решаващ избор. Трогна ме човечността на този сценарий, стори ми се рядък и свеж.

– С екранната си партньорка Алисия Викандер сте двойка, обзета от романтична страст. Какво мислите за нея?

– Тя е страстна. Алисия ме събуди! Подобен електрошок преживях с актрисата Лупита Нионго на снимачната площадка на “12 години в робство”: тя също притежава това изострено съзнание, което й беше нужно, за да се отдаде изцяло, без задръжки и да не пропуска тази уникална възможност, тази великолепна роля. Моят страх е да не загубя този плам, този апетит, това първично удоволствие от играта. Алисия ми припомни какъв бях в началото, екзалтиран, ненаситен, любопитен и най-вече шанса да мога да изиграя толкова хубави роли. 

Тъй като е шведка и английският не е родният й език, тя е трябвало да работи два пъти повече от всеки друг, за да спечели “Оскар”! Възхищавам се на нейната вътрешна отдаденост, това много ме вдъхновява. 

– Според слуховете вие сте двойка…

– Моето правило е никога да не коментирам личния си живот. Напълно се посвещавам на работата си, останалото ми принадлежи. 

– Искали сте да станете музикант…

– Обожавам музиката. Съществува мост между нея и света на киното. Аз съм много чувствителен към музикалността на една сцена или диалог, когато подготвям ролите си. Работя много над това: наричам го “да си направя  домашните”. Чета и препрочитам сценария десетки и десетки пъти, докато не стана едно цяло с героя си, сякаш той е втората ми кожа. Когато отида на снимачната площадка, изхвърлям всичко това през прозореца, за да оставя място на непредвиденото. Моята фикс идея? Да открия, че съм бездарен, защото съм мързелив. Обичам да знам, че съм си свършил работата, всичко съм дал, всичко съм опитал.

– В киното сте абониран за силни роли, а в живота също обичате да поемате рискове, особено на автомобилните писти.  Защо е това търсене на екстремното?

– Обожавам скоростта, усещането за свобода, което дава. Обичам да се преодолявам, да опитвам нови неща. Занимавам се с картинг, автомобилни състезания, мотори, скачане с парашут… Обичам да изтласквам границите си и трябва да вярвам, че те невинаги са правилните! Моят двигател? Никога да не оставам в зоната си на комфорт, винаги да поемам рискове, дори и да ме плашат. Като се има предвид казаното, от доста време не съм ходил на автомобилната писка, може би с възрастта и опита съм помъдрял, кой знае…

– Опасявате ли се, че един ден всичко ще спре, защото толкова много ви плаши?

– Може би. Все повече осъзнавам смъртта, времето, което отминава; трябва максимално да се възползвам от него. Изтласквайки границите си, аз се чувствам жив. Но, честно казано, когато карам на автомобилната писта, намирам, че това е много… релаксиращо (смях). Да бъда концентриран на пътя, да контролирам колата си, да се опитвам да се движа все по-бързо: това е наелектризиращо. Нищо друго няма значение в този момент. Аз съм в настоящия миг и това ме освобождава от цялото напрежението в работата ми. Пречиствам се.    

– До края на 2017 г. предстои да излязат пет ваши филма, никога не спирате да снимате…

– Проектите бяха толкова съблазнителни и щях да бъда разочарован, ако бях пропуснал тези възможности. Как да откажа да снимам с Ридли Скот или Теранс Малик? Но най-накрая ще направя пауза, поне като актьор. Изпитвам желание за да го направя, освен това осъзнавам, че за да издържа, трябва да се науча да казвам “не”, да се съхранявам и понякога да изчезвам от радарите. Ще отделя време за себе си, ще се възползвам от него, за да развия нови проекти с DMC, продуцентската къща, която създадох. 

– Възможно ли е все още да имаш нормален живот, когато се казваш Майкъл Фасбендер?

– Преди 15 г. сервирах чаши в един бар при всеобщо безразличие и винаги ми се е струвало странно откритието, че успехът те прави толкова привлекателен (смях). Но да, аз водя нормален живот, може би защото не живея в Лос Анджелис и не съм включен в нито една социална мрежа. Опасявам се, че съм прекалено стар, за да интересувам младите истерични фенове!

Когато бях на 22 г., докато се снимах в “Братя по оръжие” на Стивън Спилбърг, наистина повярвах, че вратите на Холивуд се отварят за мен. Всъщност се борих още няколко години и… толкова по-добре. Да пробия с приближаването на 30-те ми позволи да запазя дистанция. Това е среда, която може да ви накара да загубите почва под краката си, никога не трябва да свиквате с луксозните хотели, колите с шофьор, комплиментите, които усилват егото… Това няма никаква връзка с истинския живот. В моят живот няма нищо прекалено бляскаво. Никога не забравям, че съм бил привилегирован. Познавам толкова талантливи актьори, които едва си намират работа. Бях на точното място в точното време и съумях да използвам шанса, когато той се появи. 

– Какво обичате да правите, когато не сте на снимки?

– Опитвам се да прекарам време с близките, с приятелите си, обожавам и сърфа, това е лесен, но ефикасен начин да избягам, да се възстановя, да пречистя ума си. Поне когато не се нагълтвам с вода…

Пълен текст на интервюто можете да прочетете на www.glasove.com