Никога не съм се нагаждал към френската литературна сцена

Дебютният роман на Ромен Пуертолас „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА” пожъна международен успех. Авторът разказва какво е отношението му към книгите, които ни карат да се чувстваме добре.

Смятан сте за един от авторите на книги, които карат читателите да се чувстват добре. Как се чувствате от този факт?

Добре. Когато написах „Факирът” исках да напиша книга, която да отразява кой съм аз. Пиша от сърце и явно съм човек, който се чувства добре. Това личи в романите ми. Аз съм човек на културата „да се чувстваш добре”.

От къде идва дългото заглавие на „Факира”?

Голям почитател съм на Жул Верн. Заглавието е препратка към неговата поредица „Необикноивени пътешествия”. Идва и от детските приказки, в които  всяка глава е наименувана „В която героят се среща с…” – по този начин заглавието ми напомня за приказка.

„Факирът” пожъна огромни успехи след излизането си. Изненадан ли бяхте?

Написах историята за три седмици на мобилния си телефон и я изпратих без никакви очаквания, така че, да, беше огромна изненада за мен. Чувствам се горд и научих ценен урок, защото не се нагаждах към литературната сцена. Книгата по никакъв начин не наподобява нещо, издавано във Франция, където не намирах каквото би ми харесало, а именно странни истории, които да разсмиват. Френската литаратура е много класическа, снобска, сложна и депресираща. Направих това, което исках и осъзнах, че във Франция има публика за такива истории, читатели, които искат да си отдъхнат.

Възнамерявате ли да напишете продължение на „Факира”?

Написал съм го, но все още не съм го предал на издателя си. Разказва за детството на факира. Нямах намерение да го пиша, но читателите имаха желание за такова и един ден първите изречения се появиха в ума ми. Ще бъде издадено след излизането на филма по „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА”, не преди 2018 г. През пет минути се появяват нови идеи, издателите ми няма да могат да смогнат! Затова спирам и поемам дъх. Написал съм първата страница и на третата част на „Факира”, колкото и да не ми се искаше! В същото време пиша и друг роман, отново, който да те кара да се чувстваш добре, много топъл и светъл. Имам време и сега го доизпипвам.

Livres Hebdo от Faustine Vincent, 25.03.2016