Паулу Коелю за новия си роман „Хипи“

Четири въпроса към Паулу Коелю

Интервю на „Пъблишърс Уикли”

На 6 юни 2018 г., близо три десетилетия след излизането на най-известната книга на Паулу Коелю„Алхимикът“, Франция ще бъде домакин на европейската премиера на неговата двадесета творба „Хипи“.  До края на годината романът ще бъде издаден в десетки страни, включително и в България. В САЩ той ще бъде публикуван през септември от най-голямото американско издателство „Пенгуин Рандъм Хаус”. „Хипи” разказва за едно пътуване от Амстердам до Истанбул в годините на хипи движението. Списание „Пъблишърс Уикли“ разговаря с прочутия бразилски писател за новата му книга и за издателската индустрия днес.

Вашата книга „Хипи“ е написана в трето лице, но е доста автобиографична. Разкажете ни за създаването й.

Повествованието в трето лице ми позволи да дам думата на други герои, които през 1970 г. бяха на Магическия автобус, пътуващ от Амстердам до Катманду. Голяма част от действието се развива в Истанбул. Идеята ми беше да пресъздам онова вълнуващо време, което изживяхме трескаво, и ценностите, които споделяхме тогава – солидарност преди всичко. Тогава жените се почувстваха свободни и силни, парите не бяха самоцел, уважението към природата беше много по-голямо – вътрешно убеждение, а не поставена задача. И музиката беше по-хубава. Днес виждаме политическа коректност, която е потискаща, вместо освобождаваща.

В един наш разговор на Франкфуртския панаир през 2014 г. вие повдигнахте въпроса за цените на електронните книги и казахте на издателите да не бъдат „алчни“. Сега, след почти четири години, пазарът на електронни книги, поне според големите издателства, е в застой. Мислите ли, че цените все още са твърде високи?

Да. Наскоро „Харпър Колинс – Америка“ направи промоция на моите електронни книги и ги пусна за кратко по $ 1.99. Резултатите бяха невероятни, ръстът на продажбите беше близо 900 %. Когато отново вдигнаха цените, остатъчният ефект продължи поне седмица. Впрочем, спадът на продажбите на електронните книги е отражение на пазара като цяло. Ако един издател сравни тиражите преди 10 години с тези днес, ще се почувства напълно обезкуражен. Затова е по-добре да не се връщаме назад.

В същия разговор във Франкфурт казахте, че книжарниците са „храмове“. През последните години издателите говорят за възраждане на хартиените книги – докато интересът към електронните издания намалява, продажбите на хартиените издания се увеличават. Мислите ли, че книжарите могат да са спокойни за бъдещето си?

Доколкото разбирам, твърденията за бум на традиционния тип книги е по-скоро рекламен шум. Книжарите, истинските герои на книжната индустрия, все още не получават нужната подкрепа.

Социалните мрежи имат голямо въздействие върху издателския бизнес – от рекламата на книгите до самата природа на разказвачеството. Какво мислите за това?

Социалните мрежи са чудесно средство за рекламиране, но не и за продаване. Не знам какво ще е следващото голямо нещо в тази посока, но съм сигурен, че няма да е „Фейсбук“. Може би аудиокнигите, тъй като те показват значителен ръст. Що се отнася до литературните жанрове, изглежда, че се връщаме към начина, по който древните гърци са споделяли идеите си – чрез афоризми. Кратки изречения, ясни истории, никакви дълги описания. А книгите – те са били и винаги ще бъдат филм, който се прожектира в ума на читателя.