„Писането на „Вторият сън“ ми донесе безсънни нощи“ – Робърт Харис

Заглавието „Вторият сън“ идва от навика на хората от прединдустриалната епоха да спят на два пъти през нощта, с един час будуване по средата. Също така е метафора за новото Средновековие. То е настъпило след краха на технологиите, на които разчита нашата цивилизация.

„Нещо в социалните мрежи и света около нас започна да ме изнервя – признава писателят. – Въздухът сякаш вибрира от тревога, отчасти заради Брекзит, но не само. Световен феномен е. От всичките ми романи този най-много ми влезе под кожата. Винаги съм имал спокоен сън и за пръв път ми се случи самият аз да повтарям модела на двата съня.

Значима част от живота и икономиката ни се пренесе в дигиталния свят. Превръщаме се в крехки същества. Разчитаме на машини едва ли не за дишането си, за всичко за нас. Ако нещо се обърка, ще бъдем напълно безпомощни.

Един от парадоксите на „Вторият сън“ е, че се възприемаме като силно напреднали, но ако нещо се случи, ще оставим съвсем малко след себе си. Повечето от строежите ни, дори и гигантските небостъргачи в Лондон, няма да оцелеят повече от век. Ще остане единствено едно огромно тресавище от пластмаса, пеленки, сламки и стиропорени чаши.“

Робърт Харис признава, че „Вторият сън“ е книгата, в която е вложил най-много въображение и която не се базира на никакъв исторически източник:

„Дойде изцяло от моята глава и това я прави различна. От друга страна, в нея ги има всички теми, върху които съм работил през последните 30 години – срещата на миналото и бъдещето. Книги като „Помпей“ са за една древна цивилизация и забележителните ѝ прилики с модерния свят. За усещането, че хората в действителност не се променят чак толкова през хилядолетията – променят се обществата и технологиите им.“

Главният герой на „Вторият сън“ е младият свещеник Феърфакс, типичен герой на Робърт Харис – обикновен човек, който по време на беда открива сила у себе си.

„Суперменският мачо стереотип въобще не ме привлича. Интересуват ме хората с недостатъци, които попадат в необикновени ситуации и се опитват по някакъв начин да се справят с тях.“

Харис не е религиозен. Описва себе си като агностик или дори атеист.

„Не съм достатъчно арогантен, за да вярвам, че разполагам с всички факти, необходими да преценя. За мен е достатъчно, че Айнщайн също не е бил атеист и е мислел, че отвъд Теорията на относителността може да има още нещо. Ако човек откаже да признае съществуването на духовно измерение, става двуизмерен. Но аз не бих превърнал това разсъждение непременно във вяра в библейската истина или в истината на която и да е религия.“

Робърт Харис няма търпение да се върне към писането – за него то е непреодолим импулс още от детството му.

„Мразя да не пиша книга. Никога не съм го възприемал като работа. През целия си живот съм се стремял да се спася от това да имам работа и работодател.“