Джон Гришам: „Животът на писател е дори по-хубав, отколкото изглежда“.

Интервю на Джон Гришам за Си Би Ес (със съкращения)

„Спаринг партньори“ е първият ви сборник с новели. Защо решихте да пробвате този нов жанр?

Досега съм опитвал всичко, освен поезия. Писал съм разкази и документална книга. Кратките литературни форми са ми трудни, защото съм прекалено многословен. Но наистина харесвам дължината на новелите, така че след тези три смятам и друг път да пиша този тип кратки романи. Тези истории отдавна са в главата ми. С времето осъзнах, че твърде дълго отлежават там и реших да променя това.

Трите истории  не  са свързани, но все пак имат нещо общо.

Да, адвокатите, както може да се очаква от мен.

Не, не са само адвокатите, а и желанието да избягаш. И в трите истории някой иска да избяга от нещо. На няколко пъти се прицелвате в адвокатите и се чудя дали ви доставя удоволствие да се подигравате с онези от тях, които постъпват непочтено.

През годините много пъти съм казвал, че повечето адвокати са честни и трудолюбиви хора, които не изкарват много пари. Но на човек не му се чете за тях, не е достатъчно вълнуващо – предпочита да чете за някой, който е откраднал много пари като Мак от първата новела, обявил е банкрут, напуснал е семейството си и е избягал. Три години по-късно обаче той иска да се върне у дома. Просто не може да продължи да се крие.

Имате и история с осъден на смърт, която е доста нетипична за вас.

Втората новела, „Ягодова луна“, е за последните три часа от живота на един млад човек, който ще бъде екзекутиран. Всички обжалвания са отхвърлени и тези последни часове са много тъжни.

На мен последната новела „Спаринг партньори“ ми е любимата, защото е семейна драма – борят се брат срещу брат, синове срещу баща. Има още една героиня – жена, която работи в кантората. Харесва ми.

Това можеше да бъде и роман, но исках да направя тази история по-кратка и забавна.

Хареса ли ви процесът на писане на новели, по-различен ли е от писането на романи?

Да, хареса ми, че мога да разкажа три истории наведнъж. Непрекъснато събирам истории и разполагам с ужасно много. Задържам ги с години, добрите се превръщат в романи, недобрите отпадат, но винаги остава един списък…

Какво представлява непрекъснатото събиране на истории?

Ами, и тази сутрин чух една – за Джони Деп. (смее се) Не, не, шегувам се.

Станахте писател, за да избягате от правото. Сега имате 47 книги, до една бестселъри. Някаква част от вас мечтае ли си да избяга от този живот на писател, или той е точно толкова хубав, колкото изглежда?

Дори по-хубав, отколкото изглежда. Продължавам да се забавлявам, продължавам да се наслаждавам на издаването на книгите, на всекидневното писане. Късмет е, че разполагам с достатъчно идеи и никога не съм имал сериозен писателски блокаж. Радвам се, че идвам в студиото ви два пъти годишно. Между другото, октомври пак ще се видим по повод следващата ми книга – не новели, а голям роман, който почти завършвам.