Авторката на „Пази се от мен“: „Дори в най-щастливите бракове винаги има момент, в който разкриваш нещо за партньора си, за което никога не си предполагала. И това чувство – тази постепенно растяща параноя – се превърна в двигател на книгата“

Интервюто взе К. Л. Ромо за сайта на Международната организация на авторите на трилъри „The Big Thrill“.

Какво ще стане, ако само няколко месеца след сватбата идеалният съпруг се превърне в напълно непознат за вас човек? Ами ако избере баща си пред вас? В последния си роман „Пази се от мен“ майсторката на психологическия трилър Меган Абът залива читателите си с водовъртеж от емоции и объркани семейни отношения.

Говорим с Меган Абът за сложните връзки между порасналите деца и родителите им, за силите на привличане и раздалечаване в брака, за нуждата от доверие между партньорите, както и за страстта на авторката към фотографията. Но само с „Полароид“.

Какво лежи в основата на историята в „Пази се от мен“?

Изведнъж ми хрумна нещо. Изненадващо и важно. „Всяка жена се омъжва за непознат.“ И накрая точно това казва майката на главната ми героиня Джейси в книгата. Не спирах да мисля за смисъла му, за това как дори в най-щастливите бракове винаги има момент, в който разкриваш нещо за партньора си, за което никога не си предполагала. И това чувство – тази постепенно растяща параноя – се превърна в двигател на книгата.

Какво бихте казали за криещата понякога опасност връзка между родители и пораснали деца? Особено когато се засягат отношенията  между съпруг и съпруга?

Мислила съм дълго по този въпрос. И Джейси, и съпругът ѝ Джед са единствени деца, отгледани от самотни родители – тя от майка си, той от баща си. Това може да е невероятен дар – всичкото това родителско внимание, близостта. Но също така може да става дума за контрол, за подчиняване, задушаване или дори нещо по-страшно. И бракът би могъл да изглежда като заплаха за тази връзка.

Докато четях „Пази се от мен“, непрекъснато си казвах: „Ами ако съпругът ми ме постави на второ място?“. И се ужасявах. Защо постоянното желание да угодиш на родителите си понякога засенчва брачната връзка, и какви вреди ѝ нанася?

Чудесен въпрос. Предполагам трудното идва от там, че рядко е съзнателно. Не осъзнаваме, че го правим, но то просто се случва. Мнозина от нас изпитват преданост към родителите си, която е толкова дълбока и сложна. Идеята, че родителите са завинаги, а бракът може да приключи може да бъде използвана и манипулирана от някои родители (прекомерно погълнатите от живота на децата си),  без те дори да си дават сметка за това. Могат да предизвикат или засилят чувството ни на вина. Всичко е толкова несигурно.

Какво бихте посъветвали други писатели?

Четете постоянно, четете много.  И всеки ден си позволявайте да пишете лошо. Да осъждате сами себе си може буквално да ви парализира, затова е важно да помните, че нищо не започва гладко и плавно. Но това са страници, ще зазвучат по-добре по-нататък. Просто не спирайте.

Може ли да ни разкажете нещо за следващия си роман?

Още е рано, но мисля, че следващата ми книга ще е първата, в която действието се развива в родния ми град (Грос Пойнт, Мичиган). Става дума за няколко жени на определена възраст (чиито деца вече са пораснали и не живеят у дома), които се забъркват в големи неприятности.

Кажете ни нещо за себе си, което феновете ви може още да не знаят.

Обожавам да правя снимки. С полароид. Имам оригинален „Полароид 600“ и съм безкрайно щастлива, когато обикалям Куинс в Ню Йорк и снимам. Има нещо постоянно, нещо неизменно във фото филма, което ме кара да се спирам за по-дълго, да гледам по-съсредоточено. Да виждам различно.