Интервюта и отзиви
01 април 2024

Интервю на Дуа Липа с Халед Хосейни

Сподели:

„Хиляди сияйни слънца“ е романът, избран от певицата за читателския си клуб Service95.

Дуа Липа интервюира Халед Хосейни за читателския си клуб Service95. „Хиляди сияйни слънца“ е четивото, избрано от нея за месец февруари. В разговора обсъждат промените в Афганистан от детството на Хосейни до потисническия талибански режим днес, както и жените, вдъхновили романа.

Дуа Липа: Искам много да ти благодаря, че се присъедини към мен, за да си поговорим за изключително въздействащия ти роман „Хиляда сияйни слънца“, чието действие се развива в Афганистан между 1959 и 2003 г. Тази книга ме развълнува силно и много се радвам, че ще говорим за нея, но в същото време съм и някак тъжна, защото знам, че този разговор ще засегне трудни теми, особено с ужасите, които все още се случват в Афганистан.

Не само като писател, но и като активист и филантроп, знам, че ти ще си в много добра позиция да ни разкажеш за реалността в Афганистан, както и за реалността на афганистанските жени и момичета. Това, което навярно прави книгата ти актуална и сега е, че романът ни представя история за женската смелост и издръжливост – нещо, с което се почувствах изключително свързана. Считам тази книга за особено красива с описаната солидарност между жени в изключително трудни обстоятелства.

Израснал си в Афганистан през 60-те и 70-те години и ще се радвам да ни разкажеш малко за твоя Афганистан.

Халед Хосейни: О, беше една напълно различна страна. В известен смисъл изпитвам огромно щастие, че съм живял по онова време, защото успях да видя последните няколко години преди преломните събития, довели до момента, в който се намираме сега. Заминах преди съветската инвазия, по времето, когато Кабул беше процъфтяващ космополитен град, поне за Афганистан. Трябва да признаем, че афганистанците винаги са били консервативен, религиозен и обеднял народ, но по онези стандарти Кабул беше прогресивен град.

Израснах сред силни жени, които не се колебаеха да изразят мнението си. Те бяха образовани и с професии, обсъждаха световната политика. Имаше жени в правителството. Членове на семейството ми – жени – бяха лекари, преподаватели по литература в университета. Така че това беше една много различна страна. Беше ера, която се надявах да настъпи отново след 2001 г., но вече сме 2024 г. и се връщаме към много мрачна изходна точка.

Дуа: Заглавието на книгата „Хиляда сияйни слънца“ звучи красиво и мисля, че то вероятно отговаря повече на Афганистан, както ти си го спомняш. Но историята е и много трогателна. Целенасочено ли беше това съпоставяне? Докато разказваше за твоя Афганистан, си помислих дали заглавието е свързано повече с твоите преживявания в страната, отколкото с историята и това, което се случва с героите в книгата?

Халед: Моите спомени от Афганистан, за разлика от тези на последвалите поколенията, са доста хубави. Помня една мирна страна, в мир със себе си, в мир със съседките си, бедна страна, където обаче хората оставяха вратите си отключени. Беше едновременно добро място да израснеш и може би едно от най-лошите, особено ако си момиче. Съпоставянето на красотата и бруталността е част от афганистанската история от десетилетия и когато се върнах през 2003 г., това беше по-явно от всякога. Виждах следи от красота навсякъде и в гостоприемството на хората и колко внимателни бяха, и в суровата красота на самата земя.

Знаеш ли, Афганистан е прекрасна страна. Повечето хора смятат, че има само пещери и планини. Не е така. Държавата е красива географски. Невероятна е и туристическата индустрия процъфтяваше през 70-те, но също така имаше и периоди на бруталност, насилие, смут и разселване след съветската инвазия, които все още продължават.

Дуа: Мариам и Лайла са от различни поколения. Ще ни разкажеш ли за разликите в начина, по който те възприемат местата си като жени в обществото, когато се срещат, и как си повлияват една на друга с течение на времето? Тяхната връзка е невероятно силна – те са почти като майка и дъщеря.

Халед: Докато пишех книгата, не бях уверен къде е центърът ѝ… Знаех, че е между Мариам и Аллах, но не можех да разбера къде е центърът на динамиката във връзката. И след като ми светна, това стана притегателната сила, нещото, около което всичко се въртеше. Разбрах, че това е книга за майчинството. Мариам се превръща в майка за Лайла, чиято собствена майка в много отношения отсъства, защото е удавена в собствената си скръб от загубата на синовете си, а Лайла става дъщеря за Мариам, която не може да има деца.

Когато се срещат, Мариам е от село, тя е необразована, неграмотна, има много, много скромни стремежи за живота, сякаш почти се извинява за мястото, което заема в света, докато Лайла е амбициозна, има очаквания от живота и тези очаквания са смазани. Мисля, че сърцевината на книгата и причината читателите да са привлечени от тази връзка и от тази книга са начините, по които двете се излекуват една друга, начините, по които си помагат взаимно през разочарованията.

Дуа: Връзката между Мариам и Лайла определено е причината романът да ме привлича толкова много.

Халед: Тази връзка ме подтикваше да продължавам да пиша. Вложих много в нея, постоянно си мислех за Мариам и Лайла. Докато бях в магазина, докато шофирах, докато бях с децата си си мислех за тях, за тази връзка на майка и дъщеря, която произлезе от най-неочакваното място – от съперници, омъжени за един и същ брутален мъж.