Интервю с Беа Фицджералд, автор на „Пред камерите“

Какво ви вдъхнови да напишете „Пред камерите“?

Обичам книгите и ми се налага да чета много в ежедневната си работа, което означава, че понякога, когато денят ми е много натоварен, се боря с художествената измислица и по телевизията. Затова, за разнообразие, гледам много риалити формати и документални филми. В един момент в главата ми документалното пресъздаване на истински престъпления и риалити форматите се сляха. Замислих се за убийство на живо в ефир, за това как може да се прикрие такова престъпление. Замислих се и как отвратителното поведение на някои участници в риалити формати може да се сравни с поведението на истински убийици от документалните филми. И ето на – оказах се част от проблема, и му се наслаждавах. Исках да стигна още по-далеч в изучаването на темата „Какво сме способни да допуснем в името на развлечението?“. Така се роди романът „Пред камерите“.

Защо смятате, че харесваме риалити форматите толкова много?

Мисля, че най-вече е много забавно, сценарият винаги е толкова абсурден. Едновременно осъзнаваш колко е глупаво всичко, но и се отнасяш невероятно сериозно към него. Винаги се поставя изключително висок залог, но и е толкова отдалечено от живата реалност, че залогът изглежда недействителен. Мисля, обаче, че това, което особено много харесвам в тях е опитът да се разбере кое е истинско, кой се държи по определен начин само заради камерата, както и разнищването на това в какво се опитват да ни убедят редакторите. Да речем при близък план на разговор, промяна в някоя напитка или храна ме кара да осъзная, че не е толкова „истинско“ и естествено, колкото продуцентите се опитват да ни накарат да вярваме!

Кой е вашият фаворит от участниците? Кой беше най-забавният образ за вас?

Това е много труден въпрос. Започнах романа с намерението да обрисувам шест от най-неприятните герои, съществували някога в романите, при това всеки да е отблъскващ по различен начин. Всъщност Рис беше много забавен при писането, защото той носи толкова безгрижна радост в себе си, както и във взаимоотношенията си, когато се опитва да предизвика реакция у някого. Затова се получават много забавни сцени с него. Но мисля, че фаворитът ми е Иско. Просто обожавам неговото апатично безразличие, осъдителните му коментари над чаша вино,  злобните му кратки забележки.

Какво искате читателите да запомнят от „Пред камерите“?

Най-вече искам да се забавляват с тези самовглъбени, самовлюбени, заблудени и претенциозни герои! Но по отношение на сърцевината на романа, за мен беше изключително важно сериозно да изследвам токсичното поведение на мъжете, което съм забелязвала сред моите връстници, особено превръщането на езика в оръжие и емоционалното изнудване. Араминта е тази, която познава признаците и вижда червените лампи, но все пак е въвлечена в такава връзка, просто защото никой не е защитен. Насилниците винаги намират начин да манипулират – Рис го прави нарочно в шоуто, където истината е субективна и мъглява, за да го превърне в свое предимство. Затова предполагам, че ако читателите са възприели нещо в това отношение, то е че насилническите взаимоотношения могат да бъдат много различни, техните симптоми са разпознаваеми и човек може да цени личността си и пак да попадне в токсична връзка.

Още за Беа Фицджералд ТУК