Джон Лукач, авторът на „Краят на ХХ век и краят на Модерната епоха” и „Демокрация и популизъм”, обсъжда стегнато и живо важните събития през изминалия век. Той проследява как в най-динамичния от всички досегашни векове демокрацията се разраства, но също и нейните най-лоши компоненти – национализмът и популизмът. Лукач представя своята интересна гледна точка за ролята на знаковите фигури на ХХ век – Чърчил, Рузвелт, Хитлер и Сталин, като коментира и стотици други личности и феномени от всички континенти. Особено ценни в тази провокативна и написана със замах книга са множеството детайли, на които видният американски учен обръща внимание.

Нашето историческо знание, подобно на почти всяко човешко знание, е персонално и пристрастно. Няма как да овладеем изцяло истината, но въпреки това трябва да я търсим. А има твърде много половинчати истини за историята на ХХ век, които си струва да бъдат обсъждани и допълвани.

Основното, често пъти наричано „научно” схващане за историята е, че тя, особено в демократичната епоха, е резултат от важни материални и икономически фактори, които определят действията и мисленето на хората. Но за мен това е по-малко от половината истина. През 1933 г. Хитлер идва на власт в Германия не просто поради икономическата криза, а поради политическите настроения на повечето германци по онова време. Не състоянието на икономиката възпира британското правителство да се противопостави по-остро на Хитлер през 30-те години. Не ниското качество на въоръжението довежда до краха на Франция през 1940 г.

Какво мислят хората, в какво вярват, какво решават да мислят, в какво предпочитат да вярват – това е есенцията на техния живот, на която материалните условия и икономическите цели са най-често последица, а не първопричина.