„Дневник на артиста“ – роман с изключителна интелектуална провокация

Отзив от литературния критик Левент Халил

„Взираше се в себе си през техните очи и виждаше, че не виждат нищо.“

Намирам „Дневник на артиста“ за роман с изключителна интелектуална провокация в няколко посоки: жанрово-композиционна, алегорична и психологическа.

На първо място, уточнявам, че авторката избира наративната форма на дневника от една страна, и от друга – на третоличния повествовател, като структурира композицията, редувайки двете техники. Веднага бързам да подчертая, че това е твърде условно, защото зад дневника всъщност стоят отвлечените размисли, въображение, вглъбена емоционалност, желания и чувства на главния герой – артиста Мани (млад мъж, който загубва родителите си и е в посттравматично състояние).

Ако за дневника това са характерни белези, то ще кажете, че поне при разказа в трето лице би трябвало да има някаква обективна фабула, но дори и в този похват се наблюдава как център на събитията е случващото се в главата на героя и неговото емоционално-психологическо състояние. Защо смятам, че има алегоричен пласт? В рамките на целия сюжет читателят, поне в този прочит, остава с впечатление, че външната история, това което се случва между персонажите Мани, Милко, Анна, жената лъв и жената лейди, ни говори за нещо друго. В романа, въпреки периферно, но не без значение се появяват образите на кучето, котката и зайчето. Действието е важно, но ключът за смисъла е в подпластовете на думите и символите. Друг интересен ход на авторката е персонажната система – конкретна и архетипна. Анна – млада жена, която следва право в Бургас, но идва на гости на братовчед си Милко в столицата. Това е конкретният образ в романа. Архетипната Анна – майката в семитските култури, майката на Дева Мария. Въображаемата жена за младия скулптор, която е с него навсякъде, дори когато се люби с други жени. Жената лъв – леката жена, която Мани среща в хотела на БАН и тутакси прави секс с нея. Архетипният образ на проститутката. Жената лейди – другата служителка от хотела, с която артистът започва любовна връзка. Архетипът на дамата. Майката на Милко – психотерапевт. Нишката, която свързва тези персонажи, е темата за секса, която върви ръка за ръка с темата за смъртта (Ерос и Танатос). Именно чрез нея и чрез търсенето на Аза се откроява и психоаналитичния пласт в творбата, който само ще маркирам, без да се впускам в лаишки разсъждения.

Езикът на текста е богат на образи, на моменти изпълнен с лиризъм, на моменти с афоризми като в епиграфа по-горе