Скъпи читатели,
Обичам спорта, особено мачовете между колежанските отбори, в някой от които си мечтаех да вляза, докато бях гимназист.
Но както стана и с моите приятели от квартала, мечтите ми надхвърляха способностите ми и никой колеж не ми предложи спортна стипендия.
По-късно открих, че притежавам различен, и то много удовлетворяващ талант. Той ми даде възможност за доста по-продължителна кариера, отколкото бих имал на стадиона или в спортната зала. Писателите могат да пишат, докато все още имат верни читатели, а досега вие сте приемали добре романите ми на спортна тематика.
Първо, през 2003 г. излезе „Трибуните“, след това „Да играеш за пица“ през 2007 г. и „Калико Джо“ през 2012 г. – две футболни и една бейзболна история. От години ми се искаше да напиша роман за баскетбола, но, както винаги, ми се наложи да изчакам да получа вдъхновение. Идеята за „Сули“ се роди преди две години, докато гледах мач, в който едно момче от Африка летеше по цялото игрище. Ентусиазмът му беше заразителен, усмивката му също.
Главният герой Сулеймон, по прякор Сули, участва само в двайсет срещи на един американски колежански отбор, но по време на кратката си кариера пленява въображението на спортния свят и феновете се влюбват в него.
Надявам се скоро и вие да го направите.