В библиотеката на писателя – Джулиан Барнс

Източник: Литературен вестник
Превод от английски: Ружа Мускурова

Най-ранният ми читателски спомен

Мисля, че беше книга от поредицата „Дайте път на Ноди“ на Инид Блайтън. Вярвах, че светът на Тойланд съществува и исках да карам колата на Ноди (макар и да беше такси).

Любимата книга от моето детство

Speed Six на Брус Картър, посветена на състезателната кола „Бентли“ отпреди войната, която побеждава редица чуждестранни следвоенни марки – „Мазерати“ и т.н. – в състезанията в Льо Ман. Чудесно четиво за един малък англичанин.

Книгата, която ме промени като тийнейджър

Присъствах на Полевия ден на кадетските сили, облечен във военна униформа. По време на обедната почивка извадих от раницата изданието на „Пенгуин” на „Престъпление и наказание”. Въпреки времевата и географска дистанция, различния език и социална среда, разбрах, че тази книга е много по-близо до реалния живот от сцените, които се разиграваха пред очите ми.

Писателят, който промени мисленето ми

Шекспир, Флобер и съставителите на Оксфордския английски речник.

Книгата, която ме подтикна да стана писател

Със сигурност това не е една книга. Никога не съм смятал, че мога да стана писател – увереността ми беше толкова крехка. Надявах се да публикуват един-единствен мой роман. След това нещата излязоха от контрол.

Книга или автор, към които се връщам

Е. М. Форстър. Когато четях книгите му като тийнейджър и в 20-те си години, ми се струваше добър писател, който обаче е леко сантиментален. Четиридесет години по-късно прочетох негово описание на английска закуска, сервирана във влака, тръгващ от Харуич, и разбрах колко забавен може да бъде. Тогава се върнах към романите му отново и осъзнах какъв голям майстор е – проницателен, яростен либерал, дяволито остроумен.

Книгата, която препрочитам

Приблизително през пет години препрочитам „Добрият войник“ на Форд Мадокс Форд, „Герой на нашето време“ на Лермонтов и „Началото на пролетта“ на Пенелъпи Фицджералд.

Книгата, която никога няма да прочета отново

„Александрийски квартет“ на Лорънс Дърел – преди 50 години за мен тези книги бяха чувствени и сладки, изпълнени с екзотични за мен персонажи и страсти. Смятах, че никога няма да преживея техните чувства и приключения.  Предполагам, че днес тези книги биха ми се сторили вулгарни и претенциозни.

Книгата, която открих късно в живота си

„Джейн Еър“, един от трите най-големи романа на XIX век, наред с „Доводите на разума“ и „Мидълмарч“.

Книгата, която чета в момента

Изпълнените с болка мемоари на Дейвид Стори A Stinging Delight и „Последните свидетели“ на Светлана Алексиевич.

Четивото, което ме успокоява

Едва ли ме успокоява, тъй като възгледите на Сименон за живота и мотивите за човешкото поведение са твърде песимистични. Винаги обаче имам негова книга подръка. Днес предпочитам „трудните му романи“, а не поредицата с Мегре. А те са толкова много – никога няма да се изчерпят!