Паулу Коелю е роден в Рио де Жанейро през 1947 г. С появата на първата му книга – „Дневникът на един маг” – започва неговата необикновена литературна кариера, а с „Алхимикът” той се превръща в един от най-влиятелните съвременни писатели. Книгите му са преведени на 72 езика и са издадени в 160 страни, като тиражите им надхвърлят 130 милиона екземпляра. Той е кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция, член е на Бразилската литературна академия и носител на престижни международни награди.

Паулу Коелю е най-популярният чуждестранен автор в България днес.

Да живееш означава да експериментираш, а не да разсъждаваш върху смисъла на живота. Много ясно е, че не всички хора трябва да прекосят Азия или да извървят Пътя на Сантяго.

Но аз съм се родил, за да бъда на път. Успявам да разговарям с душата си само когато с нея сме в пустинята, по улиците на някой град, в планината, на магистралата.

В тази  изненадващо откровена история Паулу Коелю разказва как една лична криза го кара да предприеме забележително пътуване за духовно обновление. За да си върне вдъхновението, страстта и радостта от живота, той решава да започне всичко отначало и отново да влезе в контакт с хората и света. По време на пътешествието си през Европа, Африка и Азия среща Хилал и осъзнава, че съдбите им са били преплетени в един друг живот, в друго измерение. Заедно с нея той предприема мистично пътуване през времето и пространството, през миналото и настоящето, за да намери себе си.

„Алеф” ни изправя пред собствените ни страхове и грехове, подтиква ни да търсим любовта и прошката и ни вдъхва смелост да поемем неизбежните предизвикателства на живота.

Знам, че съм в хората край мен, както и че те са в мен. Заедно пишем Книгата на живота с нашите срещи, винаги предопределени от съдбата, и с нашите ръце, събрани от вярата, че можем да променим този свят. Всеки допринася с една дума, с едно изречение, с един образ, но накрая всичко добива смисъл – щастието на един се превръща в радост за всички.

В секундата преди смъртта всеки си дава сметка за истинската причина за своето съществуване. И тогава се ражда Адът или Раят.

Адът е да погледнеш назад в тази частица от секундата и да разбереш, че си пропилял възможността да отдадеш почит на чудото на живота. Раят е в този миг да можеш да кажеш: „Допуснах някои грешки, но не бях страхливец. Изживях живота си, правейки каквото трябва.“