Вечният градинар търси истината за цветето, което бе изтръгнато жестоко

Чувстваше се като пометен от ураган, а доколкото бе чувал, ураганите връхлитаха, нанасяха щети, от които понякога страдаха и невинни хора, и след това утихваха… Бе имал многобройни любовни връзки и се надяваше да има още доста, но само при условие, че партньорките му са в състояние да запазят здравия си разум и да не се поддават на коварството на страстите. Нещо повече: той се боеше от нейната вяра, тъй като беше завършен песимист и не вярваше в нищо. Не вярваше нито в човешката природа, нито в Бог, нито в бъдещето и в никакъв случай в универсалната сила на любовта.

Действието започва угнетяващо – младата и красива Теса Куейл е убита жестоко дълбоко в кенийската провинция, а нейният придружител с неясен статут на твърде близък приятел, чернокожия д-р Блум, е безследно изчезнал. Жестоката новина се стоварва изневиделица върху нейния съпруг, Джъстийн Куейл, който е дипломат в британската мисия в столицата Найроби. С вещина Каре проследява първите часове и дни след трагедията и как тя се отразява както на покрусения мъж, така и на всички около него, които трескаво се опитват да предвидят как това престъпление ще се отрази на отношенията между двете държави. Фината ирония на автора не може да бъде подмината – той ни въвежда в студенокръвен свят, в който всичко е политика, животът дори на една относително високопоставена в йерархията бяла жена няма стойност, да не говорим за този на милионите анонимни местни жители. Колониалното мислене определено още властва сред коридорите на дипломатическата мисия, а убийството на Теса слага началото на непредсказуема поредица от събития, която ще преобърне този подреден и дори умъртвен като хербарий свят, в който новината за смъртта ѝ се разглежда редом с присмеха, че е изневерявала открито на мъжа си с един чернокож, та бил той и белгиец.

Неслучайно правя препратка към колекциите от изсушени растения. В центъра на сюжета от началото до края е един мъж, който обожава своята градина, в която единствено влага своите страсти. В началния цитат се описва точно същносттта на Джъстин Куейл, този красив, но суров мъж, който е срещнал едно младо момиче, позволил ѝ е за кратко да го отнесе като ураган от привичния му начин на живот, но след това я е опитомил и неволно оставил беззащитна пред света. Двамата са живели в нещо, което удачно на едно място в книгата е наречено „брачен апартейд“, а дори и съпруг на Теса, Джъстин изобщо не знае и не разбира какво се случва с нея, какви страховити тайни разкрива тя и защо се оказва на прицела на жестоки чудовища. Както сам той казва за себе си: „В моята професия заученото невежество е доведено до висша форма на изкуство.“ И той е сред най-добрите в това изкуство.

Вижте цялата рецензия на Христо Блажев в сайта на „Книголандия“ ТУК