Албена Стамболова води своите герои през психологически лабиринти

Романът тръгна от размишления, проследяване на картина на света, начинa, по който живеем, по който порастване, тоест нещо много универсално, което се отнася за всеки един човек. Какво означава да се влюбим, да имаме приятели, да станем самостоятелни, да извървим житейския път? Интересът ми е по-скоро как се справя човекът с живеенето. Има толкова човешки траектории, колкото и хора и в този смисъл писателските сюжети никога не свършват. В случая това е книга за начина, по който се преживява животът.

Албена Стамболова за романа си „Дневник на артиста“ в разговор с Ники Кънчев по Дарик радио.

Млад мъж, който внезапно е изгубил родителите си, превръща своята самота в крепост. Той е разкъсван между желанието да разбере себе си и усещането, че трябва да се остави да бъде диагностициран. Невъзможно му е да живее в действителността, която намира за абсурдна, затова се опитва да изгради от болезненото си детство нов живот в херметичен свят, който му се струва по-поносим.

През темите за любовта, живота и смъртта романът пита какво всъщност е реалността – онова, което другите възприемат като случило се, или изживяното в тишината на човешкото съзнание, във възприятията на тялото и сетивата? Сюжетът остава докрай тревожно напрегнат от загадката какво действително се разиграва – споделеното от героя в Дневника или описаното от разказвача.

С много усет, емпатия и психоаналитичен опит авторката осветява труднодостъпните места на психичното в „Дневник на артиста“. Убедете се сами: https://obsidian.bg/knigi/dnevnik-na-artista/

Целият разговор от 11.10.2024 г. в ефира на Дарик можете да чуете ТУК.