„Съучастници“ е заплетена съдебна кримка в най-добрите традиции на жанра

Рецензия на Христо Блажев в „Книголандия“

Съучастница ли е съпругата на серийния убиец?

Досега имах две срещи със Стив Кавана – “Тринайсет” силно ме впечатли, но “Фантом” не чак толкова. И ако първата спомената е четвъртият случай за адвоката Еди Флин, то “Съучастници”, за която ще си говорим сега, е седмият. И мога само да кажа, че бих искал да прочета всички от поредицата, защото и тази е повече от заплетена съдебна кримка в най-добрите традиции на жанра, че и отвъд него.

Както в “Тринайсет”, и тук нещата се заплитат около едно дело. Само дето този, който трябва да бъде изправен на подсъдимата скамейка, е изчезнал безследно – чудовищният сериен убиец с прякор Пясъчния човек най-после е разкрит след дребна грешка, а на убийствената му жътва е сложен край. Но при  липсата му прокуратурата се насочва към неговата съпруга, Кари, която е обвинена, че не просто е знаела какви ги върши мъжът ѝ, но и че му е помагала. Медиите разкъсват като хиени жената, направила грешката да се омъжи за богат и в крайна сметка притворен мъж, и няма съмнение в каква посока е общественото мнение – тя е осъдена още преди първия удар на чукчето на съдията. И тук се намесва гореспоменатият Еди Флин, който поема нейната защита в името на справедливостта, макар да съзнава колко малки са шансовете за успех. А те намаляват още повече, след като Пясъчния човек се завръща от скривалището си и започва да избива свидетелите на обвинението – дори под носа на полицията, които правят всичко по силите си все пак да го заловят. Това е дело, в което всички са жертви по един или друг начин или в един или друг момент, докато процесуалните хватки се редуват с кървави деяния.

“Съучастници” е прекрасно конструиран трилър с вплетени изключителни обрати в тъканта си, Кавана виртуозно движи нишките на действието си, подхвърля пред очите на читателя улики само за да ги завърти после така, че да го шокира. Имаше някои наистина черни момента, които ме изненадаха, особено едното убийство ми се стори крайно неочаквано за този тип романи, но в крайна сметка авторите нямат избор, налага им се да преминават граници, за да изненадат читателите, които са свикнали с неписаните правила на жанра. И макар книгата да е късна част от дълга поредица и ми се искаше да знам повече за Флин и градацията на отношенията му с хората около му, то чисто като самостоятелен случай за разкриване на сериен убиец трилърът е чудесен.

Линк към публикацията в „Книголандия“