„Вслушвам се в копнежите на Ана и вярвам на този красив и трагичен образ“ – Георги Цанков

Автор: Георги Цанков, критик
Из рубриката „Книжен четвъртък с Георги Цанков“

През 1970 г. авторката на „Книга на копнежите“ Сю Монк Кид се дипломира като медицинска сестра в Тексаския християнски университет и работи самоотвержено по болниците, докато пробива в голямата литература с „Тайният живот на пчелите“ и с „Престолът на русалката“ – бестселъри, които познаваме от изданията им в „Обсидиан“ съответно през 2000 и 2006 година. „Тайният живот на пчелите“ остана начело на най-четените романи в продължение на 150 седмици – това беше магически разказ за магическата връзка между видовете и за могъществото на жените.

Ето че Сю Монк Кид се завръща триумфално с  дързък роман за Ана, съпругата на Исус бен Йосиф. Сред апокрифите от Мъртво море учените откриват текста „Гръмотевицата: Съвършена мъдрост“. Точно той дава основание на белетристката да дръзне да разкаже историята на пътя към божественото начало и към Голготата на най-великия мъж в човешката история. Тя прави много подробни проучвания на епохата, нито за миг намерението ѝ не е да се погаври с вярата ни. Просто се опитва да намери мястото до светия мъж на една необикновена жена:

„Аз съм познанието за името си, аз съм името на звука и звукът на името.“

Ана е дъщеря на Матия, главен писар и съветник на тетрарха Ирод Антипа. Брат ѝ е бунтовникът Юда. В началото „нейният единствен истински Бог обитаваше Светая светих в храма в Йерусалим и аз бях сигурна, че е светотатство да се говори, че подобно място съществува у човеците, а още по-нередно е да се твърди, че копнежите у едно момиче имат божествен произход.“

Тук някой непременно ще каже, че и аз съм се повлиял от „новоезика“ и от ламтежите на „феминистките“. Не е така, правото на жената, на „блудницата и светицата, на съпругата и девицата, на майката и на дъщерята“ е наистина божествено – аз съм от хората, който никога не дръзва да научи името на Бога, нито пола му,

вярвам, че жените и мъжете имат напълно равностойно право да се борят за правдата и за щастието си.

Затова се вслушвам в копнежите на Ана и вярвам на този красив и трагичен образ – тя също върви към Голготата и се възхищавам на Сю Монк Кид, която с пълно право може да каже: „Ако Исус е имал съпруга, при това развитие на събитията тя е била най-обречената на тишина жена в историята и онази с най-силна потребност за глас. Аз се опитах да й го дам.“ Струва си да се замислите над посланията в тази, озарена от светлината на човешкото и на божественото история.