Д-р Санджай Гупта, главен медицински кореспондент за CNN, световноизвестен неврохирург и автор на „Будният ум: Как да развиваме ума си на всяка възраст“, даде ексклузивно интервю на д-р Неделя Щонова, специалист невролог и журналист, в „Духът на здравето“ по bTV. Двамата обсъждат различни методи за поддържане на мозъка здрав и активен, както и хода на пандемията и новата му книга „Световна война К“, чието излизане предстои и на български език .
Двете части на интервюто можете да гледате тук и тук.
„Намирам за много вдъхновяващ факта, че можем да образуваме нови мозъчни клетки в главите си – споделя д-р Гупта с д-р Щонова. – Мисля, че когато ние двамата с вас сме били в медицински университет, съществуваше друга, статична концепция – че имаме определен, фиксиран брой неврони и това е всичко, с което разполагаме. Но сега вече знаем, че образуването на нови неврони е жива реалност и
Не са много системите от органи, които имат това свойство, а мозъкът го прави доста ефикасно. Разговарям с невролози от целия свят и откривам как те също се вдъхновяват от способността на мозъка да се променя. Повечето болести, за които говорим, като например деменция, Алцхаймер или Паркинсон, в много случаи са резултат от ниския брой на определени клетки в организма. Ако можем да продължаваме да възобновяваме тези клетки през целия си живот, това означава, че ще редуцираме шанса за такива болести в по-късен етап.“
Двамата лекари се спират на част от описаните в „Будният ум“ различни подходи за поддържане на бистър, остър и действително съхранен ум, както и на митове като този, че използваме само 10% от мозъка си.
„Не е вярно – катогерочен е д-р Гупта. – Използваме целия си мозък, но би трябвало да гледаме на това по начина, по който разглеждаме топографска карта за градове и пътища например. Да кажем, че прекарваме повечето си време в един „град“, но за да отидем до друг, са ни необходими пътища. Респективно, „пътищата“ заемат определен процент от мозъка ни, но ние не ги използваме толкова често. По време на пандемията мозъците ни рутинно работеха само в посока всекидневни задачи у дома и в режим магазин, аптека – и това беше всичко. Много малка част от мозъка се използваше постоянно. Някой като Тина Търнър непрекъснато активира много и най-различни части от мозъка си, правейки толкова разнообразни неща – пее, танцува, създава музика, изпълнява я, взаимодейства си с хората, пише книга и т.н. Ето един отличен пример за това, което наричаме неврогенеза – Тина непрекъснато изгражда нови градове в мозъка си и не спира да ги посещава. Това е отлична превенция срещу когнитивния спад и може би затова тя изглежда в такова добро състояние. Не искам да прозвучи твърде опростено, но
И важи за всичко – от решаването на кръстословици до свиренето на пиано.“
Важна тема е и поддържането на вътрешния дух жив – във всяка възраст.
„Има моменти в живота, когато чувстваш огромно отчаяние. Казвам това с голямо смирение, тъй като мисля, че всеки човек е различен. За мен има няколко определени неща, на които винаги съм разчитал. Преди години открих, че когато си навън сред природата, се чувстваш генерално по-добре и за това си има причини. Една от тях е, че там, сред хармонията на природата, усещаш грандиозните мащаби на живота. И на фона на тази необятна красота се намира човекът – като една прашинка, проникната от величествените сили на природата. Това е кръгът на живота, от който всички сме част.
Другата причина се дължи на физиологичните фактори – съществуват субстанции, наречени фитонциди, които непрекъснато се отделят от растенията и дърветата и служат като детоксикатори. Преди десетилетия открихме, че в човешкото тяло има рецептори за тях. Ето защо когато си навън и вдишваш, всъщност абсорбираш тези детоксикиращи вещества, които редуцират стреса и понижават кръвното. Което ти позволява да видиш света по нов начин.