Сю Монк Кид: „Всичко започна с Ана, съпругата на Исус.“

Как приеха издателите Ви идеята да напишете книга за въображаемата съпруга на Исус Христос?

Всъщност много се зарадваха. Прегърнаха идеята за „Книга на копнежите“ от самото начало, и за момент не проявиха скептицизъм.

Разкажете ни повече за създаването на Ана?

Всичко започна именно с нея. Вдъхнових се да напиша роман от гледна точка на измислена от мен съпруга на Исус. Тя се появи почти незабавно във въображението ми. Тогава ми дойде и името ѝ. Една от първите ми мисли беше, че ако наистина е съществувала и сега никой не го знае, то тя би била най-заглушаваната жена в историята. Прииска ми се да ѝ дам глас и това желание бе истински вдъхновяващо за мен.

Ана е дъщерята на главния писар на Ирод Антипа, управителя на Галилея, и е решена да пише. Как оформихте героинята си?

Тя има много копнежи. Копнее да има глас и да записва истории на жени – особено на пренебрегвани, невидими жени, знанието за които се губи. В началото на романа Ана казва, че най-лошото нещо е да бъдеш забравена и пренебрегната. Това нейно усещане разпалва копнежа ѝ да пише. И ми хрумна, че ако Ана ще се омъжва за Исус, би трябвало да си има своя собствена сила и страст. Исках да му бъде партньор, някой, който може дори да го предизвиква. И така, тя е една изключителна млада жена със силна амбиция, а специалната ѝ дарба е нейното непокорство, дързостта ѝ, безстрашието на духа ѝ… Всички тези качества ѝ помагат в мисията да осъществи своите копнежи.

Исус също е много важен персонаж, изграден като човек, с човешки характер. Какво беше да пишете за него? Вие сте вярваща християнка, имахте ли бариери и страхове, които трябваше да преборите, за да Го опишете?

Разбира се. Когато решиш да пишеш за Исус, винаги съществува тревога. Държеше ме будна нощем, макар и не в началото… В началото бях така запленена от идеята си, че до един момент не ми и хрумна да се притесня. Полека, когато си изясних нещата, тревогата също премина.

Разбрах, че това, което наистина искам да сторя, е да пиша за човешката природа на Исус, за човешките му черти. И от самото начало ми беше ясно, че изграждам образа му като писател, а не като религиозен човек.

Най-голямата част от проучването за книгата ми беше четенето за историческия Исус – държах да го опиша правилно. Тогава попаднах на нещо, написано от изследователя Маркъс Борг. Според него съществуват пред-великденски и след-великденски Исус. Човешката Му страна е толкова избледняла в нашите представи за него, че постоянно възхваляваната му божественост я е засенчила. И така реших, че ще пиша именно за нея. Не ми се получи лесно, но в крайна сметка смятам, че успях да постигна целта си.

Малко писатели биха се решили да пишат за Исус заради критиките. В „Последното изкушение“ на Никос Казандзакис например има сцена, в която Исус сънува как се жени за Мария Магдалена. Мартин Скорсезе включва сцената във филма си и получава смъртни заплахи. В кината има протести. Дан Браун пък търпи критики от Ватикана заради „Шифърът на Леонардо“ и предизвикването на спекулации за брак между Исус и Мария Магдалена. В „Книга на копнежите“ Исус се съгласява Ана да използва достъпните през I в. средства за предотвратяване на бременност. Какво би отговорила на критиците, според които християните не биха могли да претърпят подобно въплъщение на Исус?

Бих им отговорила, че това е литература. Бих им казала, че не зная дали Исус е бил женен, или не. Сред изследователите има много спекулации и в двете посоки, но за мен не това е важното. Важното е да си го представим. Написах една алтернативна история, представих си как би могло да бъде. Причината да е толкова важно е, че

когато сме способни да създаваме алтернативна история, това ни позволява да виждаме настоящето в нова светлина.

Да се замислим биха ли били различни нещата, ако Исус наистина се беше оженил? Щеше ли да има значение? Ами, да, светът щеше да е доста различен. И си мисля, че си струваше да си го представя, защото това ми помага да осъзная какво би било възможно да е нашето настояще и бъдеще.

Ана от Мария Магдалена ли е вдъхновена?

Не, по никакъв начин. Много хора очакват, че като пишеш за жената до Исус, ще избереш Мария Магдалена. Отчасти именно по тази причина не сторих така. Ако Исус е бил женен, би било по-вероятно да се е случило, когато е бил около двайсетгодишен – това е възрастта, в която се очаквало от еврейските мъже да встъпят в брак. Било е много важна крачка към възмъжаването и заемането на полагащото им се място в общността. Също така, е период от живота на Исус, за който не знаем абсолютно нищо. Съпругата му може да е починала при раждане – по онова време смъртността е била изключително висока, около половината жени са умирали по този начин. Ако съпругата му е съществувала, вероятно по-късно просто не е била жива – за разлика от моята героиня. Избрах ѝ различна съдба.

С Ана си приличаме. Не си бях давала сметка за това, докато съпругът ми не прочете ръкописа и не ми обърна внимание. Смятам, че у много жени има по нещо от Ана – жени, които искат да имат глас, жени, които носят сила вътре в себе си. Струва ми се, че това важи за всички нас.

По материали от SueMonkKidd.com.

Разгледайте „Книга на копнежите“ ТУК.