Всички цивилизации се смятат за неуязвими. Историята ни предупреждава, че никоя от тях не е.

1468 г. Младият свещеник Кристофър Феърфакс пристига в затънтено английско селце за погребението на местния пастор Лейси, умрял при странни обстоятелства. Хълмовете наоколо са осеяни с древни предмети – пластмасови бутилки и съдове, пластмасови кубчета, найлонови торбички, чудати малки устройства, върху които е изобразена нахапана ябълка. Отец Лейси ги е изравял и съхранявал, въпреки че това е престъпление. Дали пък обсебеността на стария свещеник от предишната внезапно загинала цивилизация не е причината за смъртта му?

Феърфакс е твърдо решен да разбере истината. Следващите шест дни преобръщат представата му за човешката история и разклащат вярата му в Църквата.

Брилянтен трилър, който разкрива крехкостта на съвременния високотехнологичен свят по оригинален начин. 

Феърфакс насочи вниманието си към витрината в ъгъла на стаята.

Беше висока до гърдите му и си личеше, че стъклото е старинно, защото беше абсолютно прозрачно и гладко, без вълнистия ефект от съвременната полировка. Беше пукнато в горния десен ъгъл. Полиците също бяха от фино стъкло и на светлината на свещите предметите върху тях сякаш витаеха магически във въздуха. Притежанието на всички до един беше незаконно: монети и пластмасови банкноти от епохата на Елизабет Втора, ключове, златни пръстени, писалки, стъкленици, чиния по повод кралска сватба, тънки метални кутии, пластмасови сламки, мушамена пелена с избелели рисунки на щъркели, които носят бебета, бели пластмасови съдове, най-различни пластмасови бутилки, пластмасови кубчета, сглобени в яркожълти и червени фигури, макара със синкаво-зелена пластмасова рибарска корда, пластмасово бебе в телесен цвят без очи, а на най-горната полица, върху поставка от прозрачна пластмаса се мъдреше гордостта на колекцията: едно от онези устройства, чрез които общували древните хора.

Феърфакс и преди беше виждал части от тези устройства, но никога толкова добре запазени. Предметът го подмами и този път той не устоя, отвори витрината и го извади. Беше по-тънък от кутрето му, по-къс от една педя, черен, гладък и лъскав, изработен от пластмаса и стъкло. Доста натежа в дланта му и го изненада приятно със здравината си. Феърфакс се зачуди чий ли е бил и как изобщо е попаднал у свещеника. Какви ли образи бе предавал навремето? Какви ли звуци бе издавал? Натисна копчето отпред, сякаш предметът като по чудо можеше да заработи, но лъскавата повърхност остана черна и бездейна, виждаше се само отражението на собственото му лице, призрачно на светлината на свещите. Обърна предмета. От задната страна съзря абсолютния символ на надменността и богохулството на древните – нахапана ябълка.

Прочетете още:

„Писането на „Вторият сън“ ми донесе безсънни нощи“ – Робърт Харис (интервю)

Робърт Харис: „Разчитаме на машини едва ли не за дишането си“ (интервю)

„Вторият сън“ – ревю на книгата в „Книжни криле“

„От втория сън събуждане няма“ – ревю на книгата в „Книголандия“