Има моменти в живота, когато чувстваш огромно отчаяние. Всеки човек е различен. Преди години открих, че когато си навън сред природата, се чувстваш генерално по-добре и за това си има причини. Фитонцидите, които непрекъснато се отделят от растенията и дърветата, служат като детоксикатори.

Никога не съм убивал никого. Не съм психопат. Нямам списък. Но темата за серийните убийци винаги е привличала интерес.
Все едно дали се занимавам с несправедливи присъди или със смъртното наказание — винаги пиша за някакво тежко престъпление. Това е моят свят.

С тази книга Барнс затвърждава убеждението ми: картините, макар и заковаващи един само миг в пространството и времето, съдържат в себе си такива сюжети и истории, които стигат не за един, а за два-три-четири, че може и пет романа.

„Сули“ се оказа нещо много повече от „баскетболен роман“. Наред с всички описания на правила, отбори, спортни срещи, в този роман има и много история. „Сули“ е и роман за борбата за оцеляване, за волята да живееш, да постигнеш нещо повече от това, което изглежда предопределено в живота ти.

„При Форсайт по-важно е как точно се случва всичко, а не какво ще стане накрая. Повечето трилъри се въртят около баналното: ще се справи ли героят, или няма да се справи. Ще избухне ли бомбата, или ще бъде обезвредена? Ще се стигне ли до катастрофа, или светът ще бъде спасен?“

Интервю с Джон Гришам за „Уошингтън Поуст“ Джон Файнстайн: Откъде