1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град.
Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят?
1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след десетилетия се завръща в родния си дом, той вижда миналото си с други очи. Може би не е късно да сглоби парчетата от своя разполовен свят. И да изкупи вината си.
Разтърсващ и затрогващ роман по действителни събития, носещ драматичния заряд на „Ловецът на хвърчила“.

Людмила Еленкова, журналист: „В „Детският влак“ на Виола Ардоне четем за герой, чиято самоличност се разполовява – подобно на страната, която на юг е толкова бедна, че той ходи с чужди обувки и събира парцали, за да могат с майка му да преживеят, а на север цари благоденствие. Италианското икономическо чудо, което познаваме от учебниците, в литературната версия на Виола Ардоне залага на един потресаващ факт. През 1949 г. Комунистическата партия на Италия превозва 70 хил. деца с влакове от южната в северната част. Целта е за тях да се грижат приемни семейства и така да изкарат зимата.
Всеки ред в книгата хваща за гърлото – от мига на качването във вагоните, когато малчуганите хвърлят на родителите си старите палта, за да ги ползват останалите братчетата и сестричета, до пребивававането им в среда, която макар и обезпечена материално, засилва чувството за неравенство.“
– прочетете цялото ревю в Lira.bg

Разговор с преводачката на книгата Вера Петрова в „Култура.БГ – културен слот по БНТ1“ тук.